Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Ако някой разори Божия храм, него Бог ще защото Божият храм е свет…
— Първо послание на апостол Павел до коринтяните — каза отец Оскар, като върна хартията на Кварт.
— Знаете ли нещо за това?
Младият свещеник сякаш щеше да каже нещо, но вместо това отрицателно поклати глава и седна до Кварт.
— Все още се движите като слепец — каза той. — Не сте толкова добър, колкото разправяха.
— Кога заминавате? — попита Кварт и сложи съобщението на Висперас в джоба си.
— Утре следобяд.
— Отивате на неприятно място.
— По-лошо от неприятно — каза отец Оскар с тъжна усмивка. — Вали веднъж в годината. Можеха да ме пратят и в пустинята Гоби, — Той погледна към Кварт.
Кварт вдигна ръка.
— Нямам нищо общо с това — каза той.
— Знам. — Оскар Лобато прокара пръсти през косата си и се загледа в свещта пред олтара. — Самият монсиньор Корво си разчиства сметките с мен. Мисли си, че съм го предал. — Той горчиво се изсмя. — Знаете ли, аз бях надежден, млад свещеник с блестящо бъдеще. Затова реши да ме назначи за помощник на дон Приамо. Но вместо да действам като шпионин на архиепископа, аз се присъединих към врага.
— Държавна измяна — каза Кварт.
— Да. А има някои неща, които Църквата не прощава.
Кварт кимна. Можеше да гарантира за това.
— Защо го направихте? — попита той. — Знаел сте по-добре от всички, че това е загубена кауза.
Помощник-свещеникът скръсти крака и подпря стъпалата си на възглавничките за коленичене.
— Мисля, че ви отговорих на този въпрос по време на последния ни разговор. — Очилата му се плъзнаха по носа и това го накара да изглежда още по-уязвим. — Рано или късно ще принудят дон Приамо да напусне енорията и ще настъпи ера и на търговците… Църквата ще бъде унищожена и те ще си поделят имуществото й. — Той смръщи лице, взрян право пред себе си. — Но аз не съм толкова сигурен, че битката е изгубена.
Под купола цареше тишина. Двамата свещеници седяха безмълвно.
— Допреди няколко месеца бях блестящ млад духовник — каза отец Оскар накрая. — Трябваше само да седя в краката на архиепископа и да си държа устата затворена. Но тук намерих достойнството си, като човек и като свещеник. Парадоксално, нали? Трябваше да се науча на достойнство от един стар свещеник с такива неприятни маниери и груба външност; арагонски свещеник, упорит като муле, който отслужва литургията на латински и се занимава с астрономия. — Той се облегна назад и скръсти ръце. — Животът е странен. Съдбата, която ме очаква, някога би ми се сторила трагедия. Сега я виждам различно. Бог може да бъде навсякъде, във всяко ъгълче, защото Той върви с нас. Исус гладувал четиридесет дни в пустинята. Монсиньор Корво не знае, но сега се чувствам като истински свещеник, защото имам за какво да се боря. Като ме пращат в изгнание, те само ме правят по-силен и по-решителен. Единственото, което постигнаха е, че затвърдиха вярата ми.
— Вие ли сте Висперас?
Отец Оскар свали очилата си и ги изтри в ризата. Погледна предпазливо към Кварт.
— Това е най-важното, нали? Църквата, отец Феро, аз — всъщност това не ви интересува. — Той изцъка с език. — Вие си имате задача. — Помощник-свещеникът механично почисти първо едната леща, после другата. — Не е важно кой е Висперас. Съобщението е предупреждение. Или призив към благородство, ако все още го има във фирмата, за която работим с вас. — Той сложи очилата си. — Напомняне, че почтеността и честността все още съществуват.
Кварт направи кисела гримаса.
— На колко години сте? — попита той. — На двадесет и шест? С възрастта ще преодолеете тези глупости.
Отец Оскар повдигна вежди.
— В Рим ли придобихте цинизма си — попита той — или вече си го имахте? Не ставайте глупав. Отец Феро е честен човек.
Кварт поклати глава. Преди час той беше прелистил досието на отец Феро в архиепископския дворец. По време на краткия им разговор в Галерията на прелатите, под портретите на техни светлости Гаспар Борха (1645) и Аугустин Спинола (1640), монсиньор Корво потвърди в общи линии историята. Преди десет години отец Феро бил обект на църковно разследване в епархията Уеска заради незаконна продажба на църковна собственост. Към края на пребиваването му като енорийски свещеник в Силас де Ансо в Пиренеите, изчезнали икона и скулптура на разпнатия Христос. Фигурата на Христос не била нищо особено, но иконата била от началото на XIV век и я приписвали на майстора от Ретаскон. Местният епископ бил много разтревожен, когато установил, че липсва. Енорията била бедна и било възприето енорийският свещеник почти свободно да разполага с повереното му имущество. Отец Феро се измъкнал леко, само със забележка от висшестоящия си.