Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Заведе я до следващата двойка, скрита съвсем наблизо зад пет-шест тисови храста. Софи само въздъхна, но не отмести поглед.
— Да не би да предпочиташ тази поза, а, Софи? За една жена е малко трудно да изпита удоволствие по този начин, но си мисля, че аз бих се справил. Освен това, когато жената е на лакти и на колене, мъжът навлиза много по-надълбоко в нея. Но пък за сметка на това ръцете му са свободни да шарят насам-натам… — Внезапно той замлъкна. — Дай да ти покажа.
Тя вдигна поглед към него. Очите й бяха замъглени, а гласът й прозвуча неуверено:
— Недей, Райдър. Бих искала да разгледам и други. И ако нямаш нищо против, бих искала сама да си избера.
— Нищо против нямам — съгласи се той, впечатлен от съвсем непознатата жена, която откриваше. — Нищичко. Значи си традиционалистка, така ли?
За миг тя се позамисли, после внезапно пребледня и конвулсивно преглътна.
— Райдър, това хич не е хубаво… — Отдръпна се от него, падна на колене и започна да повръща.
— Ех, по дяволите — измърмори Райдър.
На Софи й идеше да умре. Чувстваше се така, сякаш устата й беше натъпкана с отвратително мръсен парцал, главата й пулсираше и дори сърцето й биеше като изтръпнало.
Райдър я отнесе до къщата и я сложи да си легне, после двамата с брат си се срещнаха в коридора на горния етаж, посмяха се, но бързо отрезняха.
— И Алекс ли е толкова зле, колкото жена ми?
— Може би още по-зле. Но аз имам лек за това. Проблемът е само как да накарам Алекс да го изпие.
— Е, ако искаш, можем да си разменим жените — само докато влеем лекарството в съответните гърла, какво ще кажеш?
Така че Райдър завари Алекс, легнала неподвижно по гръб и закрила очи с ръка.
— Алекс, аз съм, Райдър. Не се притеснявай. Сега ще повдигна главата ти и ти ще изпиеш ето това, всичкото. И, честно казано, най-късно след час ще ти се доще да наругаеш Дъглас.
Алекс погледна девер си и така се учуди, че не вижда мъжа си, че отвори уста и изпи лекарството.
Дъглас не мина толкова лесно, но Софи все още изпитваше такова притеснение пред него, че само изстена веднъж, преди да глътне отвратителната течност.
Двамата братя отново се срещнаха в коридора.
— Софи вече заспа — рече Дъглас, — и навярно ще спи чак до утре. Съжалявам, Райдър, тази вечер просто ще ти се наложи да сдържиш страстите си. Я ми кажи сега, как ще пътувате до Чедуик Хауз и с какво мога да ти помогна аз?
В мъгливата петъчна утрин семейство Шербрук се беше събрало пред господарската къща, за да изпрати Райдър и Софи. Софи прегърна Джеръми и Райдър се отдръпна встрани.
— Ще ми липсваш, обич моя — за първи път призна тя. — Ще бъдеш послушен, нали? Понито ти е чудесно, не забравяй добре да се грижиш за него.
— То се казва Джордж, Софи. — Джеръми прие съвета й присърце, но се чудеше къде да се дене от смущение. Райдър го спаси, като го вдигна на ръце и му каза:
— Плясвай Синджън по тиквата от време на време — няма да й е излишно. Доскоро, Джеръми. — После пусна момчето на земята, стисна ръката му и помогна на жена си да се качи в каретата.
По дългата алея затрополиха три карети. Във втората пътуваха Тинкър, несменяемият камериер на Райдър, и момичето; което Райдър препоръча за камериерка на Софи — казваше се Кори и беше болезнено стеснително.
А третата крета беше претъпкана с планини от багаж, най-вече на Райдър.
— Доста ще им е трудно — промърмори Дъглас, загледан подир каретите. После се обърна към Джеръми, който тайничко бе проронил сълза, и му се усмихна: — Райдър ще се грижи добре за сестра ти, момчето ми, не се безпокой. И много скоро всички пак ще се съберем заедно.
Колкото до Софи, тя ни най-малко не искаше Райдър да бъде близо до нея, а още по-малко да се грижи за нея. Мисълта й бягаше единствено към ония наистина ужасни статуи — спомняше си как ги разглеждаше и как й се дощя Райдър да прави с нея всичко това. Беше ужасно смущаващо, още повече че той прекрасно знаеше за какво точно си мисли тя и как се чувства.
— Негодник си ти — продума тя.
— А ти си традиционалистка — отвърна й той. — Въпреки целия ти опит с мъжете. Но вероятно ще искаш да си правиш какви ли не експерименти с бедното ми мъжко тяло. Е, не се безпокой, няма да забравя нито една от интересните пози на статуите в парка.
— Изобщо не си мислех за ония ужасни статуи. И мразя да се досещаш за какво си мисля.
— Боже, каква извратеност! Благодари на Бога, че съм ти съпруг — инак щеше да посрещнеш края на живота си в смъртна агония.
— Какво пък, бременна съм не повече, отколкото бях в Ямайка.