Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Естествено, създадохме си доста врагове — рече предводителят на Либера Драмач. — Много от другите банди искаха да ни прецакат, но никоя от тях не се осмеляваше да се изправи срещу нас. Това ме направи прекалено самоуверен. — Той започна да мачка с пръсти сукното, на което седяха. — По едно време подочухме, че бандата на съперниците ни ще се събира на съвещание, и веднага поведох хората си, за да им устроим засада. Обаче това се оказа номер. Трябваше да го предвидя.
— Те са ви направили засада?
— Не — въздъхна горчиво Юги. — Нападнаха свърталището ни, където бяхме оставили жените и децата. С тях имаше само дузина мъже. Мислех, че не знаят къде се крием, и не вярвах, че ще се осмелят да ни нападнат, дори и да го знаеха. Сбърках и за двете. — Очите му се присвиха. — Богове, когато се върнахме…
Мишани беше безмълвна. Тя се загърна по-плътно с шала си, защото изведнъж й бе станало по-студено.
— Тя не беше съвсем мъртва, когато я открих. Никога няма да узная как е издържала толкова дълго. Ала ме чакаше и… ние… — гласът му го предаде и той преглътна. — Тя умря в ръцете ми.
Водачът на Либера Драмач хвърли мрачен поглед към езерото; цялото му тяло се бе стегнало от надигналия се в него гняв.
— Знаеш ли каква бе първата ми мисъл, когато умря? Съвсем първата? Ей сега ще ти я кажа. Че си го заслужавах. Заслужавах тя да умре. Тогава си дадох сметка, че всеки човек, когото бях убил, имаше майка, брат или дете, което се бе сблъскало със същата мъка, която изпитвах и аз. Откъснах парче от роклята й, увих го около главата си и се заклех, че ще го нося винаги, за да ми напомня както за делата ми, така и за онази, която изгубих заради тях. — Той докосна мръсната кърпа, завързана на челото му.
— Какво се случи после? — попита Мишани. Тя не му предложи съчувствието си. Не мислеше, че Юги го иска, ала дори и да беше така, пак нямаше да му го даде.
— Другите вече крещяха за мъст — продължи да разказва водачът на Либера Драмач, — но аз знаех какво щеше да стане. Нашето отмъщение щеше да породи други отмъщения, както е ставало винаги и както винаги ще става. Мяташ се вечно в омагьосания кръг, тичаш по задънената улица и целият ти живот се върти около мечове и окървавени трупове. Ето защо ги изоставих. Те си мислеха, че искам да се отдам на мъката си, да потъгувам на спокойствие. Бяха сигурни, че ще се върна — рече той с безизразен глас, — но аз никога вече не се върнах при тях.
Мишани бе чувала останалото от Заелис — как Юги се беше присъединил към Либера Драмач и как вродените му водачески способности и натрупаният през годините опит го бяха направили незаменим и бе станал дясната ръка на Заелис; а след смъртта на беловласия старец мъжът с неизменната кърпа на главата беше поел водачеството на организацията. Вече го разбираше напълно.
— Ти не искаш да предвождаш всички тези хора, нали? — попита тя.
Юги я изгледа с килната встрани глава, след което кимна утвърдително.
— Аз не съм пълководец като Зан. Нямам далновидността и амбицията на Заелис. Навремето водех стотина мъже и се справях добре, ала в крайна сметка се провалих и това ми струваше единственото нещо, което някога съм… — той извърна глава. — Няма смисъл да говорим — добави мъжът и махна с ръка.
— Можеш да се оттеглиш — рече Мишани.
— Не мога да направя това — въздъхна предводителят на Либера Драмач, — защото все още съм най-добрият вожд, който тези хора са имали. Заелис подбираше добре хората си, но нямаше усет за пълководци, не можеше да подбере хора, които да умеят да водят военни действия. Тези хора принадлежат към благородническите фамилии и в момента, в който някой от тях се доближи до Либера Драмач, в момента, в който се намеси_ политиката_, с нас е свършено. Всички те ламтят за Лусия.
Жената кимна.
— Напълно съм съгласна с теб. Дори баракс Зан може да се окаже заплаха. Но можеш ли да поведеш хилядите си последователи на война, Юги? Твоите бойни умения бяха от неоценима полза в Лоното, ала тогава ти прилагаше предимно разбойнически тактики. Може да се стигне до момент, в който да действаш като пълководец и решенията, които вземаш на бойното поле, да костват много животи… Ще можеш ли да вземеш тези решения? Или ще се скриеш зад наркотичните си сънища?