Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Това е глупаво — въздъхна Мишани. — Всяка армия ще бъде направена на пух и прах в тези планини.
— Навярно си права — отвърна Юги.
Жената се вгледа в лицето му. Беше небръснато и изпито.
— Прекаляваш с твоя корен, Юги — рече тя. — Навремето ти го контролираше, но сега той контролира теб. Ти си водач на толкова много хора и носиш отговорност за живота им. Най-добре да сложиш край на това, преди да изгубиш раздъдъка си.
Мъжът изглеждаше изненадан — очевидно се чудеше дали да се почувства оскърбен, или не. В крайна сметка въздъхна тежко и рече:
— Не говори за неща, които не разбираш, Мишани. Не е толкова просто, колкото ти изглежда.
— Сигурно Кайлин може да ти помогне да се пребориш със зависимостта си, Юги — предложи жената, отмятайки косата зад рамото си.
Водачът на Либера Драмач се изсмя.
— Аз не съм зависим, Мишани — изтъкна той. — Пуша амаксовия корен от години и никога не съм изпадал в пристрастено положение. Коренът е само симптом, а не причина.
— Каква тогава е причината? — полюбопитства жената.
Известно време Юги не каза нищо — явно се колебаеше дали да сподели с нея истината. Тя обаче чакаше търпеливо и накрая той вдигна рамене и въздъхна.
— Навремето бях разбойник — изрече бавно. — Мисля, че знаеш това.
— Предполагах… — кимна Мишани. — От нещата, които съм чувала от Заелис.
— А знаеше ли за жената, която имах тогава?
— Съпруга ли?
— Нещо такова. Нямахме нито брак, нито жреци.
— Не знаех — поклати глава дъщерята на Лорд Протектора.
Водачът на Либера Драмач беше доста напрегнат. Личеше си, че бе готов да сложи край на този разговор при най-малката следа от сарказъм или насмешка от страна на събеседничката му. Тя обаче не му даваше никакви основания за това. Тези въпроси бяха важни за него, а следователно бяха важни и за нея, защото той бе предводителят на Либера Драмач и всяка информация за душевното му състояние можеше да й бъде полезна.
— Името й беше Кейла — рече Юги. Той отвори уста да каже повече, навярно да опише красотата й или да сподели какви чувства е имал към нея, но промени решението си. Мишани го разбираше. Всички думи изглеждат блудкави, когато трябва да изразиш най-дълбоките си чувства.
— Какво се случи с нея? — попита събеседничката му.
— Умря — отвърна Юги, без да отделя поглед от земята.
— Заради теб, нали? — продължи Мишани, интерпретирайки поведението му.
Мъжът кимна.
— Бяхме около стотина. И имахме завидна слава. Богове, бяхме най-страшната разбойническа банда от Бараск до Тчамаска.
— И ти беше водачът — предположи жената.
— Да — потвърди Юги. — Богове, въобще не се гордея с някои от нещата, които съм направил. Бяхме главорези, Мишани. Убийци, крадци и какво ли не. Всеки човек си има морал и всеки човек си има… неща, които никога не би направил. Ала винаги се намира някой, който е готов да престъпи тези ограничения.
Той вдигна взор към нея и погледите им се срещнаха. Мишани го наблюдаваше, без да изразява никакви емоции. Юги търсеше някаква следа от презрение в очите й, ала не откри нищо такова. Събеседничката му не го осъждаше, въпреки че собственото й минало беше неопетнено от каквото и да било.
— Човек може… да се откъсне от себе си — измърмори Юги. —
Може да започне да възприема хората като препятствия или неодушевени обекти. Може да се научи да не обръща внимание на женския плач и да подминава с презрение израженията на умиращите си врагове. Хората могат да се самоубедят в необходимостта от всяко свое действие, стига само да си пожелаят да го сторят. — Той се загледа в застиналата като огледало повърхност на езерото. — Светът на разбойниците е безжалостен, Мишани. Ние обаче бяхме още по-жестоки — усмихна се горчиво Юги.
Жената го слушаше с интерес.
— Това смущава ли те? — попита той. — Да знаеш, че водачът на Либера Драмач е крадец и убиец?
— Не — отвърна Мишани. — Доста отдавна престанах да вярвам в невинността. Един главорез може да убие стотици хора, ала тези, които сме избрали да ни управляват, убиват десетократно повече със своята политика. Научих това в императорския двор. — Очите й проследиха грациозния летеж на една птица, която се носеше над езерото. — Не мога да говоря от името на другите, но мен лично твоето минало изобщо не ме интересува. Не съм познавала тези, които си наранил, и ако сега започна да се възмущавам на деянията ти, това ще бъде проява на фалшиви чувства. Всички сме виновни за някои неща, които ни карат да се срамуваме. Понякога добрите хора вършат лоши постъпки, а лошите хора могат да станат добри. Интересува ме само това, което правиш сега, Юги, защото държиш в ръцете си множество човешки животи. — Птицата се изгуби в далечината и Мишани се обърна към събеседника си. — Продължавай да разказваш, Юги.