Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
На фона на всичко това обаче имаше и един лъч светлина — когато и последните кръпки на чезнещия ден бяха погълнати от сгъстяващия се здрач, я известиха, че Лусия е будна и е настроена общително. Кайку веднага се завтече да я види и я завари пред палатката й. Девойката й се усмихна и я покани да се поразходят заедно. Двете жени се отдалечиха малко от лагера и закрачиха сред седефените постройки на емирините. За голямо облекчение на Сестрата, престолонаследничката наистина се оказа с прояснен ум и необичайна охота за разговор.
— Ксхианг Ксхи не е далеч — рече Лусия.
— Така ли? — учуди се Кайку. — Мислех си, че не сме успели да стигнем кой знае колко далеч.
Девойката й хвърли леко учуден поглед.
— Това е домът на духовете — каза тя. — Можем да вървим цяла вечност и никога да не достигнем другата страна, или пък да се озовем там само след час. Разстоянията тук са доста разтегливи. Според теб съвпадение ли е, че селището на емирините се оказа толкова близо до мястото, където падна Пейтре? В огромна гора като тази — не беше ли прекалено удобно за нас?
— Мина ми през ума — призна Кайку.
— Ако Ксхианг Ксхи не иска да бъде намерен, никога няма да го намерим — изтъкна престолонаследничката. — Но случаят не е такъв.
— Тогава защо не се появява? Защо ни кара да минаваме през всичко това?
— Не зная — вдигна рамене Лусия. — Неведоми са пътищата на духовете. Навярно ни подлага на изпитание. Или пък съм му любопитна и иска да узнае повече за мен.
Тази мисъл не се хареса много на Кайку.
— Все още можеш да се върнеш, Лусия — рече тя. — Още не е твърде късно.
Престолонаследничката я изгледа тъжно.
— Напротив — въздъхна тя. — Прекалено късно е — добави и се загледа в тъмните дървета и непознатата растителност, заобикаляща селището. — Освен това върнем ли се сега, никога няма да излезем от гората. Ксхианг Ксхи иска да ме види. Мисля, че е заинтригуван. Ако не беше така, едва ли щяхме да оцелеем толкова дълго.
— Ако толкова много иска да те види, защо позволява на гората да ни причинява зло? — попита Сестрата.
— Той иска да види мен — отговори й девойката. — Предполагам, че смята всички вас за излишни.
Кайку почувства как я обливат студени тръпки.
В следващия момент Лусия се обърна рязко към нея и Сестрата се сепна, застивайки на място. Престолонаследничката се взираше в нея със странен блясък в очите си.
— Лусия, какво има? — попита по-възрастната жена.
— Трябва да ти кажа някои неща — рече събеседничката й. — В случай че никога вече не получа възможност да ти ги споделя.
Кайку се намръщи.
— Недей да говориш така.
— Съвсем сериозна съм, Кайку — каза престолонаследничката. — Не зная дали някога пак ще бъда с толкова ясно съзнание.
— Естествено, че ще бъдеш! — възрази Сестрата. — След като излезем от гората, ще…
— Остави ме да говоря! — прекъсна я Лусия и събеседничката й беше тъй потресена, че веднага млъкна. — Прости ми — добави меко девойката. — Позволи ми да ти кажа това. Не искам друго.
Кайку кимна.
— Искам да ти благодаря. Това е всичко. На теб и на Мишани. Искам да знаеш, че… оценявам всичко, което сте направили за мен. Двете ми бяхте като сестри. И винаги, винаги сте били на моя страна. Когато всичко това приключи, аз… — гласът й заглъхна. — Просто исках да го знаеш. Ти имаш любовта ми и винаги ще я имаш.
Сестрата усети как в очите й напират сълзи и прегърна девойката.
— Всемогъщи богове, та ти сякаш се сбогуваш, Лусия — промълви тя. — Ще минем през всичко това, ще видиш. Ще живееш и ще кажеш сама тези неща на Мишани. — Престолонаследничката я прегърна още по-силно. — Аз ще те пазя, дори това да означава да дам живота си за теб.
— Има някои неща, от които не можеш да ме опазиш — прошепна Лусия. Когато тя вдигна глава, нещо в езика на тялото й подсказа на Сестрата, че зад гърба й има някой. Тя се обърна и видя Хет.
— Тсата с теб ли е? — попита той, без да си губи времето в поздрави или извинения, задето прекъсва разговора им.
— Не съм го виждала — отвърна Кайку.
— Но той тръгна след теб — рече ткиуратецът, а по лицето му се изписа объркване, докато се бореше с непознатите срички на сарамирския. — Навътре в гората.