Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Нечовешката ярост на посестримата й я потресе до такава степен, че Кайку й оказа съпротива само благодарение на инстинктите си за самосъхранение. Фаека дереше лицето й с ноктите си и нанасяше жестоки удари по главата й, като същевременно сипеше отвратителни клетви и проклятия на някакъв диалект от Аксками, който нямаше нищо общо с обичайната й реч. Двама от войниците, които явно не съзнаваха какво точно се разиграва пред очите им, се опитаха да издърпат побеснялата Сестра от жертвата й, ала бяха отхвърлени назад от някаква невидима ръка, която ги запрати с такава сила върху жилището на емирина, че стените му се пропукаха.
Именно развихрилата се кана на Фаека проясни съзнанието на Кайку. Проникването в Чаросплетието породи искра и в нейното собствено тяло — изблик на енергия, който тя се опита да потуши, за да не нарани приятелката си.
Не трябваше да постъпва така. Отне й прекалено дълго време да осъзнае, че силата на червенокосата Сестра бе насочена не само към войниците, но и към нея самата. Фаека я нападаше в Чаросплетието и това правеше намерението й смъртоносно.
Тя се предаде на волята на своята кана. В света на петте сетива времето забави своя ход, докато в незримото му съответствие Сестрите си нанасяха удари с мълниеносна бързина. Моментното колебание на Кайку бе дало предимство на Фаека. Едва когато тъмнокосата Сестра отхвърли всички съмнения и осъзна, че приятелката й всъщност възнамерява да я убие — че това е битка, от чийто изход зависи собственият й живот, — тя се впусна с всички сили в схватката и започна да оказва сериозна съпротива.
Ала вече беше прекалено късно. Фаека бе подкопала позициите й и бе заложила капани, които осуетяваха всички опити на Кайку да издигне наново защитите си. Заплетените възли, които изграждаше тъмнокосата Сестра, се разпадаха при първото по-силно дръпване. Тя изтъка примки, за да забави противничката си, но те се разграждаха на съставните си нишки в секундата, когато биваха задействани. Докато успее да си съгради свестни защити, Фаека вече бе проникнала зад тях, и на Кайку не й оставаше нищо друго, освен да се оттгегля все по-назад и по-назад. Атаката на червенокосата Сестра беше неумолима и свирепа; макар и да не бе толкова добра като Кайлин, Фаека превъзхождаше повечето вещери и се носеше стремително като смъртоносна игла сред златистите нишки. Кайку все още не можеше да се отърси от шока и изненадата и не можеше да повярва, че това се случва, дори и когато осъзна жестоката истина.
Фаека си проби път през дупките в бродерията на посестримата си и достигна до тялото й. Тя обкръжи сърцето й и се заби в мускулите и костите. Кайку изкрещя от ужас — безмълвен душевен вопъл срещу чудовищната агресия на приятелката й, — съзнавайки, че вече не може да стори абсолютно нищо и че този вик навярно ще бъде предсмъртният й стон.
В същия миг почувства болката. Нечовешка, кошмарна агония — Фаека я разкъсваше отвътре. Самата Кайку бе постъпвала преди по същия начин с други същества и винаги се чудеше какво ли бе страданието, белязало последните им мигове. Сега вече знаеше. Тъмнокосата Сестра имаше чувството, че всяка нейна вена и нерв биват изтръгвани жестоко от плътта й, сякаш бяха коренчета, които трябваше да бъдат изскубнати от нея. Мъчението беше непоносимо, чудовищно…
… ала внезапно болката изчезна.
Тя бе сама в Чаросплетието. Фаека бе изчезнала, оставяйки след себе си единствено пулсиращо кълбо тъга, което бавно се разпадаше.
Съзнанието на Кайку се проясни и тя възвърна сетивата си. Тъмнокосата Сестра напусна света на златистите нишки, а нейната кана се насочи навътре и започна да я преглежда за травми и наранявания. Червените й очи се фокусираха и утринните лъчи на окото на Нуки отново обляха призрачната гора с ярката си светлина.
Усещаше как нещо притиска тялото й. Обут в ботуш крак отмести тежестта и внезапно й олекна. Асара. Тя й подаде ръка и й помогна да се изправи.
— Нямах избор — рече някогашната й прислужница. — Или ти, или тя.