![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Блясъкът отслабна също толкова бързо. Когато младата жена отново погледна, глифът се бе променил. Кръговете ги нямаше. На тяхно място се виждаха две къси линии, които се срещаха под тъп ъгъл подобно на триъгълник без основа.
— Символът на единението — с едва доловимо благоговение каза машината Ние. — Две съдби, срещащи се под сто и четири градуса.
Джилиън Баскин кимна с разбиране.
— О — успя само да каже Сара.
И си помисли: „Мразя, когато прави така. Би трябвало да накара компютъра да обясни“.
Но преди да успее да попита какво означава загадъчната промяна, последваха нови събития. Още няколко кораба претърпяха същите преображения. Всички те се отделиха от дотогавашните си спътници и образуваха отделен флот, който започна да избързва напред, сякаш нямаше търпение да потърси нова съдба. При следващото разклонение те проблеснаха с екстатични равнища на вероятностно разреждане и прескочиха тясната цепнатина, за да поемат Ифни знае накъде.
Останалите бегълци не бяха завършили промяната си. По корпусите на няколко огромни кораба отново пробягаха вълни светлина и назъбените им очертания се заоблиха, сякаш се топяха и стичаха и после се втвърдиха в по-гладки, по-еднообразни форми… познатата симетрия на хипердвигателните фланци, използвани от нормалните съдове в Цивилизацията на Петте галактики.
Също като преди, всяка метаморфоза завършваше с ослепителен взрив в предния край на корабите. Само че когато този път блясъкът отслабна, Сара видя друг символ, заменил концентричните кръгове — лъчева спирала. Същата като върху носа на „Стрийкър“.
— Тези оттеглили се очевидно не смятат расовия си дух за достатъчно съвършен за трансцендентност. Освен това са решили да се откажат от статуса си, само че за да се завърнат в обществото на амбициозните и дребнави дишащи кислород. Навярно смятат, че имат някаква недовършена работа, за която трябва да се погрижат, преди да се отпуснат в Прегръдката на вълните.
Джилиън замислено кимна.
— Тази недовършена работа може да сме ние. Тя се обърна към мостика.
— Каа! Стой надалеч от всички кораби с галактянската емблема!
От пълната с вода контролна зала се разнесе цвъртене на сложен тринарен — изразителният, поетичен език на неоделфините, който Сара едва започваше да учи. Ритмичните писукания и прещраквания като че ли изразяваха примирена ирония и неколцина от присъстващите в заседателната зала одобрително се засмяха на остроумието на пилота.
Сара успя да разбере само един елементарен израз:
Разбира се. От един от корабите — носещ лъчевата спирала, — вече не можеха да се отскубнат толкова лесно. Джофурският крайцер следваше земянитите като сянка — далеч по-близо, отколкото повечето навигатори биха сметнали за безопасно. Без новите, плътни пластове, които обгръщаха корпуса на „Стрийкър“, Каа щеше да изпълни целия си репертоар от трикове и да избяга от джофурите в безумно препускане сред усуканите нишки.
„Е, без обвивката щяхме да се изпържим, още когато ни улучиха онези унищожителни лъчи — помисли си Сара. — И щяхме да сме лесна плячка за джофурите. Така че ще почакаме и ще видим.“
Тя се завъртя към главния увеличителен екран и видя, че флотилията от бегълци за пореден път се разделя. Онези, които носеха спиралния галактически символ, започнаха да изостават и се насочиха обратно към буйните страсти на по-младите раси.
— От този възел има няколко пътя, водещи до другите четири галактики. Съществата, които пилотират тези съдове, несъмнено имат намерение да се срещнат с някогашните си кланове и клиенти.
Джилиън презрително изсумтя.
— Като баба и дядо, които се пренасят да живеят при децата. Чудя се как ли ще ги посрещнат.
Вихрещата се холограма спря за миг с озадачено изражение!
— Моля?
— Няма значение. — Джилиън поклати глава. — Е, видяхме как един старчески дом се пръска пред очите ни и обитателите му се разделят в три посоки. Ами тези? — Тя посочи към останалите назъбени кораби, които бяха запазили емблемата си с концентрични кръгове. — Къде ще отидат?
Нис отново се завъртя.
— Навярно в друга структура на Крисуел. Истинските оттеглили се видове не могат дълго да остават в онова, което наричат „плиткото царство“. Те не обичат космическото пътуване и копнеят за милувката на слънчевите приливи. Затова предпочитат да се крият дълбоко в гравитационните кладенци до опитомена звезда.
Всъщност, в момента регистрирам значителен късообхватен трафик… междукорабни комуникации… запитвания дали някой в района знае за Друга многоизмерна общност с достатъчно свободно пространство и изолирана…