Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

В същия миг остър спазъм сви стомаха й: Той уби моя брат!

С усилие тя си наложи да се успокои. Палимбашата щеше да убие и нея, ако се опиташе да премине през тайния проход. Едва сега тя разбра причината за така нехарактерното пилеене на светлината, което издаваше тайното място за влизане в сийча. С помощта на светлината те искаха да разберат дали някоя от жертвите не е успяла да се спаси. Сигурно бе много мъчително да очакват, без да знаят точно какво се е случило. Сега, след като бе видяла предавателя, Ганима можа да си обясни и тайнствените движения на ръцете — с очевидно яден жест палимбашата бе натискал често един от бутоните.

Присъствието на тази двойка й каза достатъчно. Вероятно при всеки от входовете към сийча се бе потулил някой подобен наблюдател.

Тя почеса носа си, засърбял я от прахта. Раненият й крак пулсираше, а ръката, с която държеше ножа, я болеше. Пръстите й бяха все още сковани. Ако се наложеше да си послужи с оръжие, трябваше да използва лявата си ръка. Ганима помисли за маула-пистолета, но типичният за него звук без съмнение щеше да привлече вниманието. Налагаше се да намери друг начин.

Палимбашата отново се обърна. Приличаше на тъмен предмет, поставен на фона на светлината. Докато говореше, жената насочи вниманието си към заобикалящата я отвън нощ. В нея отчетливо се долавяше овладяна бдителност; тя очевидно добре знаеше какво да прави, спотаена в сянката, и как да наблюдава с крайчеца на очите си, без да обръща глава. Следователно не беше само подходящо за употреба средство, а и част от по-значима операция… от заговор.

Ганима си припомни как палимбашата се бе домогвал до поста на каймакамин — главна политическа фигура в управлението, подчинена на Регентството. Очевидно той бе част от мащабен план. С него трябваше да има и много други. Дори тук, в Табър. Внезапно тя възприе в цялата му острота ненадейно появилия се проблем. Ако съумееше да залови жив единия от двамата вардияни, мнозина щяха да заплатят с живота си.

Звук от лоченето на някакво малко животинче от каната зад нея стигна до съзнанието й. Природни звуци и естествени процеси. Паметта й се зарея през някаква странна, мълчалива преграда в мозъка, за да открие една жрица на Йов9, държана като пленница в Асирия от Синахериб10. Спомените на тази жрица подсказаха на Ганима какво трябва да се направи тук. Палимбашата и неговата жена бяха същински деца — непостоянни и капризни, но опасни. Те не знаеха нищо за Йов, не знаеха дори и името на планетата, където Синахериб и жрицата бяха станали на прах. Това, което щеше да се случи на двамината съзаклятници, можеше да им бъде обяснено единствено от гледна точка на нещо, започващо тук.

И свършващо на същото място.

Ганима се претърколи настрани, освободи своя комплект с екипировка и принадлежности на свободен и извади пясъчния шнорхел. Сне капачката му и свали дългия филтър, поставен в него. Сега разполагаше с готова тръба. Избра игла от игленичката, насочи кристалния нож и натопи иглата в кухината с отрова на върха на ножа — точно там, където някога се е намирал нервът на пясъчния червей. Трудно й беше да направи всичко това с ранената си ръка. Движенията й бяха бавни и внимателни, особено с отровната игла, докато оформи тампон от нишки на подправката, които извади от мястото им в комплекта. Стъблото на иглата потъна здраво в тампона, превърнал се вече в боеприпас, който пък влезе плътно в оръжието, било преди малко тръба на пясъчен шнорхел.