Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— Ура! — ревна Пенкроф. — И няма да направим малък подарък на нашата родина! Колонизацията е вече почти привършена, всички части на острова си имат имена, има естествено пристанище, вода за пиене, пътища, телеграфна линия, корабостроителница, фабрика и остава само остров Линкълн да бъде нанесен на картите!
Към четири часа — един час след като го повикаха — Еъртън пристигна в Гранитния дом. Той влезе в голямата стая и попита:
— Какво обичате, господа?
Сайръс Смит му подаде както винаги ръка, заведе го до прозореца и му каза:
— Еъртън, помолиха ви да дойдете по много важна работа. Срещу острова плава кораб.
Най-напред Еъртън пребледня малко и за миг очите му се премрежиха. После подаде глава през прозореца, разгледа хоризонта, но не видя нищо.
— Еъртън, вземете далекогледа и гледайте добре — каза Джедеон Спилет, — защото корабът може да е „Дънкан“ и да е дошъл в тия морета, за да ви върне в родината ви.
— „Дънкан“ ли? — прошепна Еъртън. — Толкова рано!
Последните думи се отрониха сякаш неволно от устните на Еъртън и той отпусна глава на ръцете си.
Дванадесет години самота на пустото островче не бяха ли според него достатъчно изкупление?
Еъртън взе далекогледа и го насочи в показаната му посока. Той разглежда известно време хоризонта, без да помръдне, без да продума нито дума. После каза:
— Наистина има кораб, но не вярвам да е „Дънкан“.
— Защо да не е той? — попита Джедеон Спилет.
— Защото „Дънкан“ е парна яхта, а аз не виждам никаква пара нито над кораба, нито около него.
— Може да плава само с платната — забеляза Пенкроф. — Вятърът, изглежда, е благоприятен за него и той навярно има сметка да пести въглищата, тъй като се намира далеч от каквато и да било суша.
— Може да имате право, господин Пенкроф — отвърна Еъртън, — и корабът да плава само с платна. Да го почакаме да приближи брега и тогава ще знаем какво да правим.
След тия думи Еъртън седна в един кът в голямата стая и се замисли. Преселниците продължиха да приказват за непознатия кораб, но той не взе участие в разговора им.
Всички бяха толкова развълнувани, че не можеха да се заловят за никаква работа. Джедеон Спилет и Пенкроф бяха особено възбудени, сновяха насам-натам и не ги свърташе на едно място.
А корабът се беше поприближил към острова. С далекогледа успяха да установят, че той беше кораб за далечно плаване, а не на малайските „праоси“, с които пътуват обикновено тихоокеанските пирати. И тъй, имаха основания да вярват, че опасенията на инженера нямаше да се оправдаят и че присъствието на тоя кораб във водите на остров Линкълн нямаше да представлява никаква опасност за острова. Пенкроф се взря внимателно и заяви, че корабът беше бриг, че плаваше косо към брега, с десен глас, с долните платна, марселите и брамселите. И Еъртън потвърди това.
Но ако продължаваше със същата скорост, той бързо щеше да изчезне зад нос Лапа, защото плаваше към югозапад.
— Какво ще правим, когато мръкне? — попита Джедеон Спилет. — Ще запалим ли огън, за да им покажем, че сме на брега?
Въпросът беше важен и въпреки някои предчувствия на инженера решиха да запалят огън.
Но тъкмо когато Наб и морякът се готвеха да излязат от Гранитния дом, корабът промени посоката си и се насочи право срещу острова, като плаваше към залив Обединение. Изглежда, че бригът беше бързоходен, защото скоро се приближи.
Наб и Пенкроф останаха, а Еъртън взе далекогледа, за да разбере веднъж завинаги тоя кораб „Дънкан“ ли беше, или не. Еъртън скоро отпусна далекогледа и каза:
— Не е „Дънкан“! И не можеше да бъде той!…
Пенкроф пак улови кораба в зрителното поле на далекогледа и откри, че той имаше от триста до четиристотин тона водоизместимост. Но от каква народност беше? Трудно можеше да се определи.
— И все пак — добави морякът — виждам да се развява флаг на флагщока му, но не мога да различа цветовете. По-добре е да знаем с кого ще си имаме работа и аз предпочитам да позная флага на тоя непознат господин!
И както говореше, морякът продължаваше да разглежда с далекогледа флага на кораба.
Мръкваше, а и вятърът стихваше. Но добре опънат, флагът на брига се губеше сред фаловете и все по-трудно можеше да се установи какъв е.
— Не е американски флаг — се обаждаше от време на време Пенкроф, — нито пък английски, червеният му цвят ясно щеше да се открои, нито френски или германски, не е и руски флаг, нито жълтият испански… Сякаш е едноцветен… Да видим… Какъв флаг може да се срещне в тия морета?… Чилийски? Но той е трицветен… бразилският е зелен… а японският е черен и жълт… докато този…