Неуловимият пламък

— Надявам се, че бизнесът ви тук се развива гладко, капитане — намеси се тихо Сарина. Изкушението да му напомни, че тъкмо той трябва да уреди въпроса за анулирането на брака им, бе твърде силно, за да може да му устои. — Навярно напоследък сте твърде зает и сте забравил за мистър Фарадей.

— Мистър Фарадей ли? — възкликна Джърмейн, като сбърчи объркано вежди. — Да не би тя да говори за адвоката?

Отговор на своя въпрос Джърмейн не получи, защото никой не й беше обърнал внимание. Чичо Стърлинг бе прекалено зает да наблюдава племенницата си и капитана. Сарина бе вперила безпомощно очи в здраво стиснатата челюст на Бо. Той пък гледаше нея, и то толкова студено и заплашително, че приличаше на свиреп пират, готов да й пререже гърлото. Очевидно бе, че отново го е вбесила, но изобщо не можеше да предположи защо. Преди малко Бо бе имал предвид именно анулирането на брака им, нали?

— Можете да бъдете сигурна, че след днешния ни разговор ще се погрижа мистър Фарадей да свърши всичко възможно най-бързо, мис Кендал — хладно отговори Бо. — Желая и на двама ви приятен ден. — Като кимна отсечено на чичо й, той хвана Джърмейн под ръка и за нейна приятна изненада я въведе в магазина на мадам Феру.

След миг колебание и чичо Стърлинг предложи ръката си на своята племенница. Тя обаче стоеше, вперила празен поглед след двамината, които отдавна вече бяха влезли при модистката. Затова той улови ръката й и я пъхна под свития си лакът. Сарина тръгна до него, но вървеше като замаяна и Стърлинг имаше чувството, че влачи със себе си безжизнена кукла.

— Отдавна се канех да те питам за тези документи, скъпа. Сигурна ли си, че наистина искаш анулиране?

Сарина не чу нито дума. Беше твърде заета да се укорява, задето не само бе отблъснала Бо, но и го беше тласнала в лапите на Джърмейн Холингсуърт. Изглежда, че в отношенията си с него можеше да играе единствено ролята на пълна глупачка. Очевидно беше обречена на саморазрушение и нещастие, след като толкова систематично унищожаваше всяка възможност да запази онова, което истински, отчаяно искаше от живота.

Сякаш не й стигаха душевните терзания, ами и отново усети странно гадене. Сепната, тя изстена тихичко и се олюля. Коленете й се огънаха. Стърлинг я хвана за лакътя и се взря загрижено в бледото й, изпито лице. Видът й бързо го убеди да махне с ръка на един минаващ наемен файтон и да я натовари в него.

— Ако това продължава още малко, скъпа — каза той, когато файтонът потегли, — ще настоявам да се прегледаш при моя лекар.

Сарина поклати глава и извърна глава към прозореца, за да скрие сълзите си.

— Добре съм. Наистина. Просто ми стана твърде топло, струва ми се.

Чичо й измърмори, че навън съвсем не е много топло, но не каза нищо повече по темата. В ума му бяха започнали да зреят подозрения. И съвсем не беше далеч от мисълта, че за всичко е виновен капитан Бърмингам.

Когато стигнаха до къщата, Сарина се извини и се качи в стаята си, за да отпочине. Там тя свали обувките и роклята си, легна на леглото и боязливо прокара длани по корема си, където вече се усещаше определена издутина. Колко време бе минало от онази единствена любовна нощ? Четири месеца, плюс-минус седмица, вероятно. Във всеки случай не достатъчно, за да започне да усеща ясно движенията на бебето. Всичките й усилия да се откъсне от Бо след онзи кратък епизод на кораба се бяха оказали напразни. Семето му вече бе намерило плодородна почва и сега Сарина носеше в утробата си част от него, навярно единствената част, която щеше да може да задържи за себе си. Не след дълго хората ще започнат да забелязват растящия й корем и да я обсъждат. Но гордостта не й позволяваше да моли Бо да се откаже от свободата си заради тяхното дете. Той трябваше да направи сам своя избор.