Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Настъпи една дълга, безсънна нощ, която Сарина прекара в размисъл какво да прави оттук насетне, след като й предстоеше да стане майка. Накрая реши, че ще е най-добре да се премести в някой друг град, където никой няма да я познава и където ще може да се престори на млада вдовица. Все пак беше забременяла по време на законен брак — само дето щеше да бъде съкрушена от неговата смърт, а не от кончината на съпруга си. Реши още, че когато се пресели, ще започне отново да рисува. Надяваше се отново да може да продава картините си под друго име, както бе правила преди. Ако нещата потръгнеха, щеше да успее да подреди някак живота си и да посрещне появата на бебето към средата на август.
Беше вече късно на следващата сутрин, когато Сарина най-после слезе долу. Отново носеше над роклята широката си роба за рисуване — това вече се бе превърнало в необходимост. Надяваше се чичо й да се е усамотил в кабинета си, за да работи над своята книга за древна Гърция. Вратите на кабинета наистина бяха затворени. С въздишка на облекчение тя отиде в малката дневна до кухнята. Беше й зле на стомаха, както обикновено напоследък, но знаеше, че в името на своето дете трябва да хапне нещо, затова сложи в чинията си малко яйца и една бисквита. Едва бе изяла няколко хапки обаче, когато в стаята влезе Кора.
— Извинете, мис Сарина, но този пакет пристигна за вас рано тази сутрин.
Въпреки че икономката побърза да я остави сама, Сарина не направи и опит да разгледа съдържанието на големия, твърд пергаментов плик. Беше внимателно залепен и подпечатан с кървавочервен восък — изобщо, изглеждаше точно като плик, изпратен от адвокат. Обзета от някаква странна безжизненост, тя отиде до прозореца, прекара известно време загледана в градината, после се върна на масата и се насили да похапне. Едва тогава почувства, че е събрала достатъчно кураж да отвори плика.
Вътре откри купчина юридически книжа, изписани със старателен, калиграфски почерк. На последната страница също имаше внушителен печат и място за няколко подписа. Единият вече беше положен:
Борегар Грант Бърмингам
Тъмното, плътно мастило недвусмислено показваше, че Бо се е подписал без никакво колебание. Сарина се върна на първата страница и започна да чете. Книжата бяха пълни с правни термини, но всичко бе повече от ясно. Двамата никога не са живели заедно като съпруг и съпруга. Следователно между тях нито е съществувал, нито ще съществува за в бъдеще истински брак. И двамата се съгласяват да се откажат завинаги от законните си права и задължения един към друг.
В стаята цареше пълна тишина. До слуха на Сарина достигаше далечният шум на каретите и конете, които минаваха по пътя, но той не бе в състояние да пробие тъмния облак, надвиснал над живота й. Знаеше, че това, което се кани да направи, е най-малкото незаконно, а вероятно и неморално. Защото щеше да се закълне в нещо, което не отговаряше на истината. Макар и съвсем за кратко, двамата с Бо бяха живели като съпруг и съпруга, фактът, че бе забременяла без той да съзнава какво върши, не променяше нищо.
Предстоеше й да обрече своята рожба на незаконорождение, и то само заради собственото си разбиране за чест, което й бе трудно да обясни дори сама на себе си. Беше изправена на ръба на огромна бездна, но отказваше да се отдръпне назад. Не можеше да се натрапи на Бо против волята му, не и когато той бе дал ясно да се разбере, че не е готов да се обвърже със съпруга и семейство. Нито пък можеше да отстъпи от принципите си за справедливост и достойнство, дори всички да я сметнеха за луда.
Въпреки поредния остър пристъп на гадене, Сарина взе перото от мастилницата, която неизменно стоеше на масата за хранене — навярно за да е под ръка, ако на чичо й внезапно му хрумне някоя мисъл, заслужаваща да бъде записана. Ръката й трепереше неудържимо, но тя стисна зъби и с болка написа името си: