Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
— Съдбата може би така е искала, да се пошегува и да те пренесе в жертва на любовта. Невярната красавица е имала нужда от по-нежни прегръдки и е заминала при своя любовник, някой петролен магнат. Ти си една обикновена горила. Ти, драги, не трябваше да очакваш по-голяма награда — утешаваше го Мартин Ларсензвей.
— По-интересно е какво ще правим с нашите скъпоценности — намесих се аз. — Вкъщи не можем да ги държим. Те са изкушение за ветровете, които духат из улиците на Каракас. Знаете, че за нас и нашата работа се интересуват доста хора.
Иван Горилата гледаше през прозореца как промъкналият се между облаците слънчев лъч срамежливо си играе в калната локва на улицата. Игор Незнакомов, излегнал се в моя креват, с презрение гледаше пълната си кожена чанта. Той се вълнуваше от сърдечните копнежи на Иван Горилата, който едва не загуби главата си подир неверния Славей на Андите. Така той я беше кръстил, след като научи, че тя е индианкакреолка и идва от Андите на Перу. Приключението с перуанската красавица остави дълбоки следи върху душевното състояние на нашия другар. Трябваше да го спасяваме от собствената му глупост. Това принуди Игор Незнакомов да се сети за укалелето.
— Не винаги любовта води в рая, но мен ще ме заведе в храма на Бакхус — каза Иван Горилата. — Преди това да занесем нашите кожени чанти и ги затворим в моята касетка в Народната банка. Там ще бъдат на сигурно място.
Изсипахме съдържанието на кожените чанти по масата и по леглата. Преброихме и си записахме броя на диамантите, смарагдите и други кристали, поставихме ги обратно, преоблякохме се прилично и тръгнахме за Народната банка. Бяхме стигнали до предела, в който за пръв път трябваше да се разделим с нашите чанти.
Касетката на Иван Горилата в Народната банка не можа да побере четирите кожени чанти, натъпкани със сурови диаманти. Затова наехме още една съседна касетка и в нея поставихме чантите на Игор Незнакомов и Мартин Ларсензвей. Когато се намерихме на улицата, по нас не беше останала никаква следа, че сме притежатели на чанти, пълни със скъпоценни камъни. Ние с нищо не се различавахме от ония, които вървяха по тротоара и влизаха в ресторанта. Нашето битие не се беше изменило от това. Оставаше вътрешното самочувствие, че разполагаме с цяло богатство. Всеки в своя ум си строеше замъка, в който искаше да живее след продажбата на диамантите. Така стигнахме до ресторанта, където открихме дебатите за пласиране съдържанието на кожените чанти.
Чародейното влияние на диамантите ни накара да забравим за момент Славея на Андите. Иван Горилата държеше в ръката си пълна чаша с джин и мислите му се преплитаха със съвсем други образи. Мрачните сенки, които предателски се бяха появили на челото му, бяха заменени с игриви пламъчета в очите му. Игор Незнакомов, забил носа си в чинията, се преструваше, че слуша, но всъщност пътуваше някъде, което се четеше по изражението на лицето му. Мартин Ларсензвей подхвърли усмихнато:
— Като си помисля как изглеждаше тая сутрин Горилата заради глупавия каприз на една красива жена! Никак не му приличаше след ужасните приключения в Дяволската планина…
Той не можа да довърши. През въртящата се врата в ресторанта влезе Славеят на Андите, неузнаваема в скъпата си рокля, придружена от директора на нашето дружество. Очарователната усмивка на креолката беше изчезнала. Вместо нея по лицето й се четеше жестока подигравка. Иван Горилата изпусна чашата с джин, когато я видя. Безкрайно жестока беше тая подигравателна маска. Погледите им се срещнаха, но никаква надежда не ободри неговото сърце. Между тях се намираше нашият директор, който ни поздрави небрежно.
В следния миг тя си извърна главата и почна да раздава усмивки на своите познати. Нейните очи не можеха да плачат за страданията на нашия Вертер. Чувствувахме как Иван Горилата губи контрол. Извикахме келнера и напуснахме ресторанта. На тротоара чакаше лимузината на нашия директор. Вътре, на задното седалище, коприненият ешарф на Славея на Андите се мъдреше редом с кожените ръкавици на мистер Флеминг. Затова тя не се е явила в хотела, където си беше дала адреса.
Прибрахме се вкъщи по най-дългия път, за да решим къде да прекараме нощта. Разбира се, Игор Незнакомов не влизаше в сметките. Тая първа негова нощ в Каракас принадлежеше на Мердцедес и ние нямахме никакво намерение да пречим на влюбените.
На следната сутрин се явихме при директора на петролната компания и заявихме, че документацията ще бъде изготвена в изискуемата форма в продължение на два месеца. Всичко трябваше да се нанесе на карти и скици, придружено със съответните геоложки и други доклади. Подадохме служебен доклад за загиването на Пърси Норман и Алън Ландис, така както беше съобщено за тяхната смърт на съответните консулства в Сиудат Боливар.