Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Лийла има среща със Себастиан?
Гейб се изкиска.
— Струва ми се, че Купидон го е улучил право в сърцето.
Един флотски „Парк Рейнджър“ и полицейска кола бяха единствените други превозни средства наоколо, и двете паркирани до бюрото за информация. Гейб се стъписа. Полицейската кола беше точно копие на онази, която едва не го бе прегазила.
Хелън бе изскочила от ягуара и отиваше към бюрото за информация — дървена къщичка, боядисана в сиво-кафяво.
— Почакай малко — извика я Гейб, бързайки да я настигне. — Това не ми харесва — призна той, обмисляйки възможностите. Изведнъж съжали, че толкова бързо се бе отказал да вземе Родригес със себе си.
— Хайде, Гейб — настоя тя и посегна да го хване за ръката. — Мал сигурно е изплашена до смърт!
Може би. Може би параноята си правеше шеги с него. А може би не. Ами ако неговият неизвестен враг бе взел отчаяни мерки, за да го отдели от хората му? Ами ако беше отвлякъл Малъри, за да го примами на това отдалечено място?
Трябваше да мисли бързо. Сега единственото нещо, което можеше да направи, бе да остане нащрек. При първия сигнал за тревога щеше да реагира веднага.
— Стой зад мен — каза той и избута Хелън зад гърба си. Тя го погледна раздразнено и отстъпи.
Двамата предпазливо се приближиха до къщичката. Наоколо беше зловещо тихо, чуваше се само тътенът на океана и свиренето на вятъра сред морската трева. Стъпките им отекнаха шумно по малката дървена веранда. Точно когато стигнаха до солидната дървена врата, тя се отвори, бутната от ръката на едър мъж в полицейска униформа.
— Добър вечер — отсечено каза той.
Макар че слънцето изсмукваше последната светлина от небето, мъжът носеше подозрително тъмни слънчеви очила. Но Гейб разпозна долната му челюст. Без да се колебае дори за секунда, той сграбчи мъжа за косата и го дръпна напред, като заби коляното си в диафрагмата му и нанесе с две ръце сечащ удар в тила. Ченгето се стовари по лице върху дървената веранда и изпадна в несвяст.
Хелън вдигна шокирания си поглед от неподвижното тяло към Гейб.
— Върви — нареди й Гейб и измъкна пистолета изпод колана на панталона си. — Тичай долу на плажа и извикай помощник-капитана. Побързай!
— Но… — тя не разбираше какво става.
— Веднага! Оттук!
Избута я по посока на мястото, където Себастиан и Лийла най-вероятно бяха отишли, и когато видя, че достатъчно се е отдалечила от къщичката, се промъкна покрай най-близкия ъгъл, разчитайки на тренинга си, за да овладее паниката.
Беше спасил много заложници, но досега нито веднъж не му се бе случвало заложникът да е член на семейството му. Господи, надяваше се Малъри да не е ранена. Напрегна слуха си, за да долови някакви звуци от вътрешността на къщичката, но бе съвсем тихо.
Прикривайки се в сенките откъм тъмната страна на сградата, той нямаше търпение да надникне вътре. Може би Мал дори не беше в къщичката. Може би я криеха някъде другаде.
Но тогава чу задавен вик и ужасяващо тупване.
Господи! Мамка му! Гласът на Малъри! Тя несъмнено се бе опитала да го предупреди и нейната дързост бе предизвикала жестоки контрамерки.
Хелън никога нямаше да му прости, ако нещо се случеше с дъщеря й. Гейб не вярваше, че ще убият хлапето. Него преследваха. Позволи си един миг на облекчение и страх. Сега поне знаеше със сигурност, че не е параноик.
Пропълзя до задния прозорец. Щорите бяха спуснати. През една пролука зърна фигура, отпусната тежко върху един стол. Позна Малъри и потръпна от гняв. Устата й беше запушена. Цялото й тяло изглеждаше безжизнено отпуснато, което означаваше, че е припаднала.
Кучи син! Щеше да убие копелето, което я бе наранило. Огледа стаята и зърна очертанията на мъжка фигура до вратата — същия Манинг, който го беше преследвал в онази сутрин с пушката с лазерен мерник. Беше облечен като ченге.
Но не помръдваше и това смути Гейб. Стоеше абсолютно неподвижно и се ослушваше. Изведнъж рязко насочи погледа си към прозореца и се втренчи право в него.
Гейб бързо се дръпна. Единствената светлина вътре угасна, още едно доказателство, че мъжът е професионалист. Че какъв друг биха пратили, за да елиминира един тюлен?
Гейб бързо отстъпи назад, като внимаваше да не вдига никакъв шум и отчаяно бързаше да излезе от откритото пространство.
Трясъкът от счупено стъкло го накара да хукне.
Шат! Един куршум се заби в пясъка точно пред него, изстрелян от пистолет със заглушител — по звука можеше да съди, че е „Хеклер и Кох“. Шат! Мъжът изстреля още един куршум, който мина на косъм от крака на Гейб.
Беше си чист късмет, че на това място земята изведнъж хлътваше. Гейб се хвърли презглава в този естествен окоп, лавирайки така, че да застане с лице към къщичката, и същевременно измъкна своя „Глок 23“ от кобура на глезена си. Надникна през пролуката между две туфи морска трева и се прицели в постройката. Нападателят мигновено се скри от погледа му.