Добре пазени тайни

— Стейси!

Тя отвори бавно очи. Усмихна й се с подкупващата си усмивка и нежно я целуна. Изведнъж забеляза, че тя е облечена официално, и я попита:

— Да не ти попречих? Ще ходиш ли някъде?

— Имам среща в църквата.

Трапчинката на бузата му стана по-дълбока, когато се усмихна широко. Ощипа я закачливо по разголената гърда.

— Не си облечена за църква в момента. Познаваше я добре — тя веднага отговори на ласките му.

— Джуниър — изскимтя жената и си пое дълбоко дъх, когато той дръпна блузата от раменете й. Разкопча сутиена й и впи устни в набъбналото й зърно. Тя промълви името му и изрече няколко любовни думи. Той придвижи устните си надолу по тялото й и съблече останалите дрехи.

— Джуниър? — извика тя, когато го видя да се свлича на колене пред нея.

Той й се усмихна хитро, пъхна ръка между бедрата й и леко ги разтвори.

— Джуниър! Недей! Не. Не мога. Ти… не можеш…

— Да. Мога, скъпа. Знам, че умираш за мен — каза Джуниър и започна да я ближе, наслаждавайки се на миризмата, която излъчваше тялото й. — Все още ли искаш да ходиш на църква? — прошепна сладострастно. — Кажи, Стейси?

Придърпа я към себе си и я сложи да легне върху него на студения мраморен под. Изпразни се отново в нея. После, докато Стейси лежеше върху него като парцалена кукла, се почувства много по-добре. Не се беше чувствал така от дълго време.

Размърда се, за да се изправи. Стейси се вкопчи в него.

— Не си отивай!

— Хей, Стейси — каза той закачливо, — виж какво съм те направил. Ще трябва да се оправиш, или съдията ще разбере какво си вършила, докато той е бил на работа.

Той стана, оправи дрехите си и приглади косата са назад.

— Освен това аз самият имам работа. Ако остана още една минута, ще трябва да те занеса до леглото и да прекараме целия следобед там. Няма да си пропилея времето, нали?

— Ще дойдеш ли пак? — попита тя тъжно, когато го изпрати до вратата, прикривайки голотата си, доколкото може.

— Разбира се.

— Кога?

Той се намръщи, но прикри това, като се обърна да отвори входната врата.

— Не знам, но след миналата нощ и днес не мисля, ще мога да стоя далече от теб.

— О, Джуниър, толкова те обичам!

Той обхвана лицето й с длани и я целуна по устните.

— И аз те обичам.

Стейси затвори вратата след него. Качи се на горния етаж и взе топъл душ. На следващия ден цялата щеше да бъде в синини, но всяка рана щеше да й бъде скъпа.

Джуниър я обичаше! Така каза. Може би след всичките тези години най-после е пораснал. Може би му е дошъл ума в главата и е разбрал какво е добро за него. Може би най-сетне е заличил Селина от сърцето си.

Но в този момент Стейси си спомни за Алекс и за начина, по който Джуниър я гледаше в клуба. Спомни си колко нежно я беше прегърнал през кръста, докато танцуваха на дансинга и как се смееха двамата. Изпита ревност.

Точно като майка си, Алекс стоеше между нея и мъжа, когото обичаше и който беше всичко за нея.