Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Ако пресата знаеше цялата истина, щеше да атакува ЦРУ още по-силно. От наскоро проведени разговори с бивши високопоставени служители от разузнаването стана ясно, че ЦРУ е успяло да прикрие един от най-големите си провали: горещо натрапвания план на Колби за втори опит е бил смехотворно абсурден от самото си замисляне.
Към края на 1974 г., няколко месеца преди припрените усилия на Колби да спаси тайната на „Гломар“ за втория опит, Военноморските сили изпратиха подводницата „Сийулф“ обратно при гроба на руската подводница. „Сийулф“ тъкмо беше преоборудван, за да се присъедини към „Халибът“ като подводница за „специални проекти“. С помощта на електронна „риба“ с камери „Сийулф“ направи снимки, от които се виждаше, че руската подводница се е разбила на парчета, след като „Гломар“ я е изпуснал, и лежи на малки, неразпознаваеми късове като огромна мозайка, украсяваща пясъка.
— Разтворила се беше точно като хапче във вода — казва бивш високопоставен офицер от ВМС. — Разпръснала се бе по цялото дъно.
Друг бивш служител на ВМС твърди:
— Пръснала се беше. Прецени се, че не е възможно да се извади нищо.
Според тези хора било почти невъзможно да се намерят относително малки неща като бойни глави на ракети, кодиращи машини и антени. Същите офицери са били изумени от факта, че ЦРУ, изглежда, не разбираше това. Сред хората от ВМС, които критикуваха втория опит за изваждане, бе и капитан Брадли, който макар и пенсиониран, работеше като консултант към Военноморската служба за подводни операции, и контраадмирал Боби Рей Инман, станал директор на военноморското разузнаване през месец септември 1974 г.
И въпреки всичко ЦРУ даде ход на проекта. Единственото им очевидно съобразяване със състоянието на руската подводница беше, че замениха някои от захващащите пръсти на „Гломар“ с огромен кош. ЦРУ се надяваше да изгребе на сляпо нещо значително сред натрошените парчета.
Колби не съобщи нищо на редакторите на вестници. Каза само, че при втори шанс ЦРУ би могло да извади подводницата или най-малко важни елементи от бойната рубка и ракетния отсек. По-късно той заяви, че не си спомня да е виждал снимките от „Сийулф“ и вместо това разчитал на анализите на своите технически експерти.
— Всички ние вярвахме силно, че ако можем да се върнем, ще извадим нещо — заявява Колби. — Иначе защо да се връщаме, по дяволите? Нямаше да има смисъл.
Онова, което не бе взел предвид, е, че неговите експерти бяха далеч от обективността. Прекарали бяха години в работа по „Проект Дженифър“, носеха отговорността за огромните разходи по него и в края на краищата съвсем възможно е да са се интересували повече от кариерата си, отколкото от живота на хората на „Гломар“. Самият Колби знаеше, че ЦРУ не може да си позволи нов срам, след като търпеше политически удари от други разкрития.
Карл Дъкет, главен служител на ЦРУ по проекта за „Гломар“, е починал, оставяйки мнението си за шансовете за успех на втората фаза от „Проект Дженифър“ в тайна. Архивите на ЦРУ по „Проект Дженифър“ все още са секретни. А бившият заместник на Дъкет, Зик Зелмър, отказва да обсъжда въпроса. Колби почина през 1996 г., но докрая твърдеше, че вторият опит за изваждане щял да е успешен.
Но бившите офицери от ВМС смятат, че служителите на ЦРУ отчаяно са вярвали в собствения си мит, отчаяно са се надявали, че победата все още е възможна, защото са прахосали напразно твърде много пари.
Теорията на Крейвън е далеч по-откровена.
— Това беше просто една голяма, тлъста синя слива, която изглеждаше сладка — казва той. — И се набъркаха разни хора, които по отношение на океана са пълни аматьори.
По този въпрос Херш е съгласен с Крейвън. Журналистът, чийто и без това добре заострен цинизъм се бе засилил, започна да се рови в редовните подводни операции на ВМС и през месец май 1975 г. публикува статии за подводниците „Холистоун“, за следене на руски подводници и за наблюдателни мисии в съветски води или близо до тях.
Херш разкри също, че е имало редица сблъсъци между американските и съветските подводници, че една американска шпионска подводница веднъж е засядала за кратко в подходите към пристанището на Владивосток, и че някои от служителите на Белия дом и ЦРУ са се питали дали напливът на американски подводници в съветските води е имал смисъл в епохата на примирието. След публикацията на Херш се обадил човек, присъствал на подводницата „Гато“ при сблъсъка със съветската подводница от клас „Хотел“ през 1969 г., и журналистът публикува статия за това в началото на месец юли. По това време Конгресът разглеждаше нарушенията в разузнавателната работа. Сенатът, начело с Франк Чърч, демократ от Айдахо, разследваше инциденти, включени в документ на ЦРУ, който описваше направените от самото него нарушения — от шпиониране в собствената си страна до международни опити за убийство. Чърч вече беше успял да разстрои някога гордата и недостижима служба и казваше за нея, че е „разюздала се властна организация“.