Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Най-общо, статията разкриваше една картина на прахосничество, а не на героизъм и някои офицери от ВМС тихо я аплодираха. В края на краищата ЦРУ беше се опитвало да плава в техни води, открадна им ценната находка и захвърли в морето милиони долари. „Проект Дженифър“ беше провал, а и ВМС гледаха на нея като на една безкрайно глупава операция.
Херш по погрешка написа, че са извадени седемдесет тела, а извадените бяха само шест. Но той отрази и едно от нещата, за които Колби най-силно настояваше — ЦРУ бе провело погребална церемония за мъртвите съветски моряци и я имаше на видеолента, в случай че Съветският съюз някога разбере за опита за изваждане и поиска информация.
Самият Колби съвсем спря да дава изявления, обяснявайки закъснялото си мълчание като единствения начин да предотврати натиска над Съветския съюз да реагира открито. Той каза това при едно посещение в Белия дом. Демонстрирайки екземпляр от спомените на Никита Хрушчов, той показа на президента Форд мястото, в което Хрушчов пише, че е бил заставен да се престори на разярен пред обществеността и да прекрати разговори на най-високо ниво през 1960 г., когато Айзенхауер открито призна, че самолетите Ю-2, прелитащи над Съветския съюз, са шпионски, а не просто метеорологични, отклонили се от курса си машини.
За да не повтаря „грешката“ на Айзенхауер, администрацията на Форд посрещна всички следващи запитвания за „Гломар“ с упоритото „Без коментар“. Точно това желаеха и руснаците. Те започнаха да изпращат френетични съобщения чрез всички свои контакти с молба към САЩ за мълчание — готови бяха на всичко само да не научат съветските граждани. Един съветски военен аташе се приближил до капитан от ВМС на САЩ по време на коктейл и предложил сделка: ако САЩ не повдигнат отново въпроса публично, и руснаците няма да го направят. Кисинджър води подобни разговори, докато тихомълком опитвал да отстрани щетите, като обещал на съветския посланик Анатолий Добринин, че ЦРУ ще изостави плановете си за втори опит за изваждане. Кисинджър му предал и имената на тримата млади подводничари, чиито метални медальони били извадени заедно с частите от общо шест тела.
Така руснаците, изглежда, изоставиха въпроса и в края на краищата мълчанието на Колби обви с толкова тайнственост „Проект Дженифър“, че мит и реалност се сляха. Американското правителство беше дало на Съветския съюз по-подробна информация, отколкото на американския народ, оставяйки пресата да запълва празнината с крайно неточна информация за експедицията на „Гломар“.
Почти всички вестници и списания съобщиха, че Съединените щати са извадили предната една трета част на деветдесетметровата подводница. Но бивши служители на ВМС твърдят, че на повърхността е извадено само едно парче, дълго единадесет метра и половина. Сред първоначалните разкази по вестниците съществуваше и объркване за типа на потъналата подводница. ЦРУ и други правителствени източици не желаеха да признаят, че целта на цялото начинание е била морално остаряла дизелова подводница. Също така ЦРУ съвсем определено подаде невярна информация за местонахождението на руската подводница, като каза на репортерите, че операцията е проведена на 750 мили северозападно от Хавайте, а всъщност мястото се намираше на около 1700 мили. Това навярно бе направено в опит за заблуда на руснаците.
В крайна сметка ЦРУ, изглежда, успя да убеди някои репортери, че „Проект Дженифър“ е имал най-малкото умерен успех, ако се съди по някои от последните статии.
Все пак това предизвика страхотни дебати сред журналистите по въпроса дали усилията на Колби да потуши историята не бележеха един от онези моменти, когато фразата „национална сигурност“ крие не тайните на нацията, а нейния срам. Ако не друго, то маневрата на Колби накара повечето журналисти да се отнасят скептично към молбите на служители от разузнаването да не публикуват подобни истории. Разбира се, повечето репортери писаха, че „Проект Дженифър“ представлява огромен провал и че ЦРУ правило сериозни опити да скрие това.