Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
В гласа му се появиха метални нотки.
— А сега излез.
Без да чака отговор, той се запъти към Елизабет.
— Извинявай отново — прошепна Джони с нежност, без да смее да я докосне, тъй като не беше сигурен как ще реагира тя.
— Върви по дяволите! — извика графиня Лотиан и хвърли по него винената си чаша. — Какво знаеш ти за любовта?
С бързината на светкавица той дръпна Елизабет от пътя на летящата чаша и сам отскочи на свой ред, за да се предпази.
Джанет бе пила прекалено много, за да бъде по-кротка — не че някога се беше държала прилично — и Джони хвана ръцете й.
— Не си мисли, че можеш да ме изпъдиш! Проклет… — Тя се опитваше да се освободи, но той непоколебимо я водеше към изхода. Тръшна бързо вратата след нея и превъртя ключа в ключалката.
— Сега е твой ред — въздъхна той, облегнат на вратата. — Викай, обвинявай ме, всяка съпруга би постъпила така след подобно посещение. Няма извинение за нахалството на Джанет. Но на теб няма да ти се налага да я виждаш повече. Ще се срещаме с Калрос някъде другаде.
— Да не си посмял — отвърна остро Елизабет. Веждите му се повдигнаха от изненада.
— Доколкото я познавам, тя също ще присъства на срещите ви. Чувството ми за собственост е дяволски силно. Той може да идва тук. Сам.
Едната му вежда се изви предизвикателно.
— Ти да не си ми надзирател?
— Точно така, надзирател съм ти. Може би ще е по-добре да предупредиш и останалите си бивши любовници в околността за риска, който ще поемат, ако дойдат тук.
Джони се разсмя.
— Каишката ми значи ще бъде съвсем къса.
— По-скоро — бодлив нашийник.
Усмивката му наистина беше весела.
— Звучи страшно неприлично. Ще го опитаме ли още тази нощ?
Елизабет също се усмихна.
— Не си мисли, че можеш да ме заблудиш. Говоря сериозно. Ти си мой, Джони Кари, и нямам намерение да те деля с никого.
— Колко хубаво — прошепна той, докато се приближаваше бавно към нея. — Нямам търпение да изпитам това силно чувство за собственост и вярност. Това обаче предполага известна близост.
Сега той беше само на няколко сантиметра от нея, строен, тъмнокос и красив.
— С всеки изминал ден те обиквам по-силно — каза той. Иронията в гласа му бе изместена от искреност и сърдечност. — Съжалявам за пропилените години, защото не съм те познавал. За мен ще бъде истинска радост да ме притежаваш изцяло.
— Знам — отвърна тя с привичната си прямота. Гневът й се беше изпарил, когато осъзна нищожността на всички Джанет Линдзи от миналото на мъжа си.
След годините, през които бе лишена от любов, Елизабет можеше да оцени много по-добре от повечето жени чудото и блаженството, които даряваше истинската любов.
— Наистина ли си толкова сигурна? — подразни я той.
— Абсолютно.
— Кой знае — отвърна й с усмивка, приведен така, че устните му почти се допираха до нейните. — Може да доведем нова мода… в разбирането за вярност.
Корабоплаването в Северно море замираше след месец ноември. Зимните ветрове ограничаваха до минимум търговията. Джони и Елизабет се установиха в Голдихаус за Коледа, където с радост посрещнаха Роби точно преди празниците. Беше се завърнал от поредното си пътуване до Ротердам. В семейство Кари празнуването на Коледа винаги беше дълго и разточително.
Джони подари на младата си съпруга по едно бижу всяка една от дванайсетте нощи, въпреки че след трета нощ тя започна да протестира, че я глези.
— Това е истинско прахосничество, скъпи — прошепна Елизабет, докато изваждаше огромните бисерни обеци от кутийката им.
В спалнята им, ухаеща на борови клонки, цареше тишина, въпреки че по стълбите се носеше глъчката на гуляещите в голямата зала на долния етаж.
— Тези обеци са толкова скъпи!
— Това са шотландски бисери — отбеляза Джони, — пък и мога да си позволя да купувам бижута на жена си, щом го желая.
Усмивката му беше ангелска.
— Сложи ги сега, искам да те видя гола с бисерите.
— Развратник такъв — прошепна тя.
Едната му вежда се повдигна.
— Не е ли чудесно, че се разбираме толкова добре?
Тя се засмя тихичко.
— Ти ме глезиш.
В очите му проблесна особена светлинка.
— Това е мой съпружески дълг, доколкото си спомням.
— Много ли съм взискателна?
Младият мъж се разсмя:
— Не се притеснявай, скъпа. Мисля, че ще се справя.
В дните, които последваха, нищо от външния свят не проникваше до изолираната нежност, в която живееха и се обичаха — нещо, станало характерно за всекидневието им, откакто се бяха оженили. Той й разрешаваше всичко, защитаваше я от всякакви трудности, съобразяваше всекидневните си задължения с нейното удобство. Не бяха нищо друго освен един провинциален земевладелец и съпругата му, интересуващи се единствено от проблемите в земите си, изостанали от модата, понеже бяха винаги заедно, най-щастливи когато бяха само двамата. Те се нуждаеха единствено един от друг. Бяха се уединили и затворили от целия свят и рядко се появяваха в компания. Любовта им един към друг им бе достатъчна. Тя беше всичко за тях.