Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Ах, негодници такива! — провикна се Козлето. — Тук значи и за леглата трябва да се плаща отделно.
Той сложи във вдлъбнатината на езичето един сантик. Леглото веднага се отвори, а от стената в същия миг се показаха други три езичета, под които трептяха надписи: „чаршаф — 1 сантик“, „одеяло — 1 сантик“, „възглавница — 2 сантика“.
— А-а! — изкрещя Козлето. — Сега разбирам защо хотелът се нарича „Икономия“! Защото тук могат да се спестят маса пари. Искаш ли да спестиш сантик — спи без чаршаф или без одеяло. Два сантика можеш да спестиш, ако спиш без възглавница, а цели пет сантика — ако спиш на голия под. Чиста печалба!
Козлето извади шепа монетки и почна да ги слага на изплезените езичета. Едно след друго езичетата изчезваха, сякаш поглъщаха монетките, а от един отвор в стената изскачаха автоматически ту добре сгънат чаршаф, ту възглавница, ту одеяло.
След като постла своето легло, Козлето се приближи до другото и по същия начин приготви постеля и за Незнайко.
Понеже още не им се спеше, приятелите решиха да погледат телевизионното предаване. Козлето се приближи до телевизора и завъртя копчето. Телевизорът обаче не се включи, но затова пък отгоре се появи познатото ни вече езиче и поиска такса пет сантика.
— Но това е грабеж! — възмути се Козлето. — Да платиш толкова пари само за да погледаш предаването!
Той помърмори известно време, но все пак извади пет сантика и ги сложи на езичето. Петте сантика изчезнаха В утробата на телевизора. Екранът веднага светна и по него се замяркаха кадри на непознат филм. Във филма показваха как цяла тълпа полицаи и детективи гонеха банда престъпници, които бяха откраднали някакви ценности. Полицаите постоянно организираха хайки, засади, внезапни нападения, но престъпниците всеки път успяваха ловко да изиграят полицията и да се спасят от преследването.
Незнайко и Козлето бяха почнали да гледат филма някъде от средата и въобще не можеха да разберат къде и какви ценности бяха откраднали престъпниците. Кой знае защо, все им се искаше да си изяснят този въпрос. В същото време им беше извънредно интересно да узнаят дали в края на краищата ще заловят престъпниците или не.
Действието всеки момент се развиваше все по-бързо и напрегнато. Едно след друго следваха главозамайващи преследвания, масови побоища и оглушителни престрелки. На най-интересното място, когато всеки момент изглеждаше, че ще заловят главатаря на бандата, телевизорът внезапно угасна, а горе пак се показа езичето и затрептя надписът „5 сантика“.
— На, лапай! — с досада измърмори Козлето и бързо пъхна в телевизора още пет сантика.
Екранът отново светна, бандитите се спуснаха да спасяват главатаря си. Полицаите почнаха да хвърлят по тях сълзливи бомби, после повикаха на помощ бронирани коли и пак се хвърлиха да ги преследват, като трошеха и помитаха всичко по пътя си.
Незнайко и Козлето все пак не можаха да догледат този вълнуващ филм. Когато езичето се показа за пети път, Козлето рече:
— Край! Ние не сме някакви си скъперфилдовци, за да си хвърляме парите на вятъра! А и освен това време е да спим!
Козлето реши да се измие преди лягане и се приближи до умивалника, но и тук трябваше да похарчи сантик за вода, сантик за сапун и сантик за пешкир.
След Козлето почна да се мие и Незнайко. Той едва беше успял да насапуниса лицето си, когато нещо щракна и водата спря да тече. Незнайко почна да върти крана на чешмата ту на една, ту на друга страна, да удря с юмрук отгоре, но нищо не помогна.
Сапунът непоносимо щипеше очите му, а нямаше с какво да го измие. Тогава той извика на помощ Козлето. Козлето разбра, че е станало нещо неприятно и се затича към чешмата, но точно в това време лампата угасна и стаята отново потъна в мрак. Единственото, което можеше да се различи в тъмнината, беше настойчиво мигащата червена светлинка на стената и проблясващото под нея металическо езиче.
Козлето разбра, че трябва отново да се плати такса за електричеството и се спусна към езичето, като вадеше при това сантик от джоба си. В миг езичето глътна монетката, скри се в стената и лампата светна. Щом уреди по този начин въпроса с осветлението, Козлето се върна при умивалника и видя, че и тук се е изплезило езиче — иска такса за водата.
— Ах ти, ненаситен търбух! — изруга Козлето. — Та нали се разплатих вече с тебе! На, плюскай, щом не ти стига!
Сантикът и сега беше погълнат веднага, водата бликна от крана и Незнайко най-после можа да махне от очите си лютивия сапун.
Козлето въздъхна дълбоко, преброи монетките в джоба си и каза, че трябва да си лягат по-бързо, защото са им останали съвсем малко пари.