Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Стреснаха се. И някой проточи:
— Но какво печелите от това? Говоря за Луната, разбира се.
Проф сви рамене:
— Пари. Във формата на стоки. Вие правите много неща евтино, обаче те са скъпи горе. Лекарства. Инструменти. Касети. Дрънкулки за прекрасните ни дами. Купувайте нашето зърно и можете да търгувате с нас при чудесна печалба.
Един индийски журналист се замисли и започна да пише. До него стоеше някакъв европеец, който не се впечатли. Каза:
— Професоре, знаете ли колко струва транспортът на такива количества до Луната?
Де ла Пас пренебрежително махна с ръка:
— Технически подробности. Сър, имало е времена, когато превозването на стоки през океаните било не само скъпо, а и невъзможно. После станало скъпо, трудно, опасно. Днес пласирате товари в другото полукълбо на планетата едва ли не при същите разходи, както ако ги продадете на съседа си. Транспортирането им на големи разстояния е най-маловажният фактор във формирането на цената. Господа, не съм инженер. Но ето какво научих от инженери. Щом нещо трябва да бъде направено, тия глави умеят да открият начин, при това икономически приемлив. Ако искате зърното, което можем да произведем, насъскайте учените си.
Той се задъха, даде знак за помощ и сестрите го откараха от стаята.
Отказах да отговарям на въпроси по тази тема, препоръчвайки им да се обърнат към Проф, когато се възстанови достатъчно, за да ги приеме. Затова започнаха да ме кълват на други места. Един настояваше да обясня защо, като не плащаме никакви данъци, ние, колонистите, си присвояваме правото сами да си уреждаме живота? В края на краищата тия колонии са създадени от Федерираните нации, по-точно от някои нации. Било е безумно скъпо, Земята се бръкнала за всички сметки — а сега вие ползвате благата, без да давате и пукнат петак на данъчните власти. Честно ли е?
Щеше ми се да му кажа да го духа. Но Проф пак ме нави да глътна успокоително и пожела да назубря безкрайния поменик с отговори на коварни въпроси.
— Хайде да караме едно по едно — предложих. — Първо, защо искате да плащаме данъци? Дайте ми оферта и е възможно да купя нещо. Не, нека да подходим така. Вие плащате ли данъци?
— Разбира се! Вие също би трябвало да го правите.
— И какво получавате срещу това?
— По този начин се покриват разходите по управлението.
— Моля да ме извините, невежа съм. Целия си живот прекарах на Луната и не познавам добре системата ви. Може ли да ми го нарежете на малки хапки? Питам, какво получавате срещу парите си?
На всички им стана интересно и когато агресивният дребосък пропуснеше нещичко, те подсказваха. Нахвърлях списък. Щом спряха, аз го зачетох:
— Безплатни болници — нямаме никакви на Луната. Медицински застраховки — да, имаме, но явно не са същото, за което мислите. Ако някой иска, отива при букмейкър и уговаря облога. На определена цена можете да се застраховате срещу всичко. Не се обзалагам за здравето си, понеже съм здрав. Или бях, преди да дойда тук. Имаме обществена библиотека, която фондацията „Карнеги“ започнала с няколко касети. Издържа се с абонаментни такси. Пътища за общо ползване. Доколкото разбирам, при нас това са подземките. Ех, те не са по-безплатни от въздуха. Съжалявам, при вас той действително е безплатен, нали? Искам да кажа, че нашите подземки са построени от фирми, вложили пари в тях. Собствениците им са направо гадни в усилията да си ги върнат с лихва. Общодостъпни училища. Във всички зайчарници има училища и никое не отказва прием, значи сигурно са такива. Ама и там се плаща добре, защото всеки, който знае нещо на Луната и желае да го преподава, смъква толкова кожи, колкото са готови да му дадат.
Продължавах:
— Да видим какво остава… Общественото осигуряване. Не съм точно запознат с него, но все едно, нямаме го. Пенсии. При нас можете да внасяте за пенсия. Повечето хора не си правят труда. Почти всички семейства са големи и старците — да речем, над стоте — или човъркат каквото им хареса, или си седят пред видеото. Или пък спят. Много спят, след като прехвърлят сто и двайсетте.
— Извинявайте, сър. Наистина ли хората на Луната живеят тъй дълго, както се говори?