Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
„И какво ще стане, когато изтощим всичката плодородна земя?“ („Ще гладуваме, естествено. Ти какво очакваше? Но преди това ще я застроят.“) „Юнис, не е ли време този процес да бъде спрян? Когато бях момче, можех да вървя часове наред из горите около града… чувствах се като Тарзан.“ („Шефе, съмнявам се, че този процес е обратим.“) „Сигурно си права. Въпросът е какво ще се случи по-нататък?“
Вътрешният глас не отговори. Джоан почака малко и попита: „Юнис?“
(„Не зная, шефе!“)
„Прощавай, само проверявах дали ме чуваш. Юнис, от година на година нещата стават все по-зле. Преди време се успокоявах, че няма да ме има, когато всичко се разпадне. Но сега изглежда, че присъствието ми е осигурено. Затова те попитах какво ни чака. Лично аз не знам отговора.“
(„Шефе?“)
„Да, мила?“
(„Аз също съм се замисляла върху тези неща. Дойдох в големия град от Айова. С времето взех да осъзнавам, че бракът ни с Джо няма да продължава вечно. Затова започнах да спестявам. Имах план. Луната.“)
„Луната? Ей, това е чудесна идея! Защо не отскочим дотам? Има луксозен полет на «Пан Ам», с всички удобства. Да го направим, преди да сме надебелели толкова, че да не можем да се пъхнем в люка. Какво ще кажеш, малката?“
(„Стига да го искаш наистина.“)
„Не изглеждаш ентусиазирана.“ („Не съм против, шефе, но не спестявах пари за туристическа разходка. Смятах да се запиша в списъците и да се явя пред Наборната комисия… и да мога да си платя, ако се окаже, че образователният ми ценз не достига. Да емигрирам. Перманентно.“)
„Проклет да съм! Имала си подобна идея и не си ми казала нито думичка?“ („Защо да говорим за неща, които са само далечна перспектива? Не възнамерявах да осъществя този план, докато не се разделим с Джо. Но имах причини да го обмислям сериозно. Казах ти, че бях получила разрешително за три деца.“)
„Да, зная. От досието ти.“ („Това е рядък шанс, шефе, който трябва да направи всяка жена щастлива. Но аз исках повече.“)
(„Така ли? Можеш да ги имаш, сега. Разполагаме с достатъчно пари, за да подкупим целия свят. Юнис, ако искаш деца, сегашното ще е само началото.“
(„Нека първо се справим с него. Но чакай да ти разкажа. Знаех, че не мога да си позволя да подкупя властите. Но на Луната няма ограничения за броя на децата. Там ги искат… Мисля, че стигнахме.“)
Финчли тъкмо завиваше към портал с надпис „Корпорация земеделски продукти“. Паркира така, че да не запречва портала, след това излезе и се приближи към поста. От мястото, където седеше, Джоан не видя какво става.
Финчли се върна и колата мина през портала.
— Госпожице Смит, предупредиха ме да карам с под двайсет мили в час, така че можете да разкопчаете колана.
— Благодаря, Финчли. Колко им бутна, за да ни пуснат?
— О, дребна работа, госпожице.
— Така ли? Очаквам да го видя в петъчния доклад на О’Нийл. Ако не е там, ще се наложи да те попитам пак.
— Ще бъде там, госпожице — побърза да обещае шофьорът. — Но не зная колко ще е общата сума. Казаха ми да спра при администрацията, за да платя за преминаването през задната врата. Към мястото, където ще бъде вашият пикник.
— Нашият пикник — поправи го Джоан, преди да помисли какво казва. — Финчли, съобщи ли на пазача кого караш?
— О, не, госпожице! — Финчли се слиса. — Но той провери номера и знае, че колата принадлежи на вашата компания. Ето защо му подхвърлих, че карам гости на господин Соломон… нека си мисли, че е някоя важна клечка от Западния бряг. Така става ли?
— Отлична работа, Финчли. — „Юнис, чувствам се като натрапник да влизам тук анонимно.“ („Шефе, нали си даваш сметка, че ако съобщиш истинското си име, след трийсет минути ще го знае цялата любопитна общественост? Достатъчно е някой чиновник да вдигне телефона и да го каже на когото му хрумне. И тогава ще долетят вертолетите.“)
„И край с нашия пикник!“
(„Именно. И ще трябва да се намесят Малчо и Фред. А те лесно се разпалват. Твърде лесно. Шефе, забелязала ли си, че макар да ти казват «госпожице Смит», се държат с теб точно както се държаха с мен. С главите си знаят, че си ти, но слабините им подсказват друго.“) „Няма нищо лошо в това, Юнис. В главата си аз също съм си аз… но слабините — твоите красиви слабини — там си ти.“
(„Шефе, това ми хареса. Ние сме единствените едноглави сиамски близнаци в цялата човешка история. Но не всичко в слабините е от мен. Има един плувец, който дърпа повече от другите, и той е «Йохан», не «Джоан» и не «Юнис» — и ако пресече финалната линия, ще е по-важен от всяка от двете ни.“)