Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
А на Брайън:
— Хич не се и опитвай, пич! Иначе ще намеря някой бабанко, дето ще те накара да си мечтаеш никога да не беше хвърлял око на тая повлекана. Ще си платиш до последния грош.
Но подобни мисли ме спохождат само посред нощ. Бракът е психическо състояние, а не граждански договор и тапия. След като един брак умре, той е мъртъв и започва да вони по-бързо и от умряла риба. Онова, което има значение, е не кой я е убил, а фактът, че е умряла. Тогава идва време за подялба, раздяла и бягство и няма защо да си губите времето с взаимни обвинения.
Така че защо ли си губя времето след цели осемдесет години в мисли над трупа на отдавна мъртъв брак? След като тия гадни таласъми убийци ми създават достатъчно неприятности? Сигурна съм, че Пиксел не го гризат мисли за отдавна мъртви котарани. Сега той живее във вечността… където би трябвало да живея и аз.
През 1946 г., веднага щом се върнах в Канзас сити, първото нещо, което исках да направя, беше да се запиша студентка. И университетът в Канзас сити, и колежът „Рокхърст“ бяха на километър и половина от нас. Медицинският факултет към Канзаския университет беше на десет минути път с кола. Канзаската правна школа беше в центъра на града, на двайсет минути път с кола.
Всеки от тях си имаше и предимства, и недостатъци. „Рокхърст“ беше много малък, но беше йезуитски колеж и затова вероятно преподаването там беше на високо ниво. Беше мъжко училище, но не съвсем. Бяха ми казали, че „колежките“ до една са монахини, учителки, повишаващи квалификацията си, и не бях много сигурна, че там ще ме приемат добре. Отец Маккоу, президент на „Рокхърст“, ми изясни:
— Госпожо Джонсън, нашата политика не е изрязана върху камък. Повечето от студентите ни са мъже, но не изключваме жените, които сериозно желаят да се възползват от това, което им предлагаме. Ние сме католическо училище, но приемаме с охота и студенти, които не са католици. Тук, в „Рокхърст“, не проповядваме активно, но съм длъжен да ви предупредя, че членове на Епископалната църква като вас самата, подложени на влиянието на здравата католическа доктрина, често накрая се обръщат към истинската църква. Ако докато сте сред нас, почувствате нужда от наставления във вярата и догмата, ще се радваме да ви помогнем. Но няма да ви насилваме. Сега… искате ли да защитите степен? Или не?
Обясних му, че съм се регистрирала като специална студентка и потенциална кандидатка за бакалавърска степен в Канзаския университет.
— Но повече се интересувам от това да получа образование, отколкото степен. Точно затова дойдох и тук. Известна ми е репутацията на йезуитското обучение. Надявам се тук да науча неща, които не бих научила в друго учебно заведение.
— Човек може винаги да се надява — той надраска нещо на едно листче, откъсна го и ми го подаде. — Вече сте специална студентка и можете да посещавате всеки лекционен курс. Това са допълнителните такси за някои курсове като например лабораторните. Занесете това в канцеларията на квестора — там ще приемат таксата ви за обучение и ще ви обяснят какви са другите такси. Наминете да ме видите след една-две седмици.
Следващите шест години, от 1946 до 1952, прекарах в училище, включително и летните сесии. Вкъщи нямаше бебета и малки деца. В такава къща няма много работа, а и тази, дето я имаше, я възложих на… на Дорис. Тя беше на шестнайсет години и точно бе започнала да проверява Хауардовия си списък под моята грижовна закрила и на Сюзън, само дванайсетгодишна и все още девствена (в това бях доста сигурна), но изключителна готвачка за възрастта си. Така че се заех с половата й просвета, тъй като ми беше известна силната взаимовръзка между готварския талант и силното либидо… само за да разбера, че леля Бети Лу се бе справила чудесно с моите момичета. Беше ги отгледала като невинни многознайки, които бяха съвсем наясно с темата си и с женската си наследственост далеч преди да реализират тази наследственост емоционално.
Само един от синовете ми живееше у дома — Пат. През 1946 г. той беше на четиринайсет. Реших донякъде неохотно, че трябва да проверя какво знае и какво не знае той за секса, преди да си е лепнал някоя тъпа болест или да е заплодил някоя слабоумна дванайсетгодишна с големи цици и мозък колкото грахче, или се е забъркал в публичен скандал. Никога досега не ми се беше налагало да се справям с подобно нещо — синовете ми ги учеха или Брайън, или татко, или и двамата.
Патрик ме изслуша много търпеливо.
Най-накрая ми рече:
— Мамо, има ли нещо по-специално, за което искаш да ме попиташ? Ще се опитам да ти го обясня. Леля Бети Лу ме изпита по същия начин, както Алис и Дорис… и не можах да отговоря само на един въпрос.