Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

— Разбира се. Както и текущата лятна сесия. А и по-нататък, тъй като целта ми е да подам молба да бъда приета за кандидат за докторска степен, ако и когато защитя бакалавърската.

— Наистина ли? В каква област?

— Философия. По-точно метафизика.

— Е, госпожо Джонсън, направо ме слисахте. В молбата си сте се самоопределили като „домакиня“.

— Определението отговаря на истината, докторе. Три от децата ми все още живеят вкъщи. Обаче две от тях са момичета в юношеска възраст и и двете са добри готвачки. Разпределяме помежду си домашните задължения и и трите имаме време за училище. И ви уверявам, че между мръсната вода от чиниите и любопитството към ноумените11 не съществува никаква фундаментална несъвместимост. Аз имам внуци и никога не съм имала време да посещавам колеж. Но не мога да повярвам, че съм твърде стара, за да уча. Тази баба тук отказва да седи до камината и да плете — добавих аз. — Доктор Уил Дюран водеше лекции тук през 1921 г. Тогава за първи път се запознах с метафизиката.

— Да, самият аз съм го слушал. Вечерния курс в „Гранд авеню темпъл“. Очарователен оратор. Мили Боже, но вие не ми изглеждате толкова възрастна. Това беше преди двайсет и пет години!

— Баща ми ме водеше. Обещах си, когато имам време, да започна отново да уча философия. И сега имам време.

— Разбирам. Госпожо Джонсън, знаете ли какво преподавах, преди да постъпя в администрацията?

— Не, сър. Разбира се, че знам. Татко би се срамувал от мене, ако предварително не бях проучила територията.