Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Разбира се. Както и текущата лятна сесия. А и по-нататък, тъй като целта ми е да подам молба да бъда приета за кандидат за докторска степен, ако и когато защитя бакалавърската.
— Наистина ли? В каква област?
— Философия. По-точно метафизика.
— Е, госпожо Джонсън, направо ме слисахте. В молбата си сте се самоопределили като „домакиня“.
— Определението отговаря на истината, докторе. Три от децата ми все още живеят вкъщи. Обаче две от тях са момичета в юношеска възраст и и двете са добри готвачки. Разпределяме помежду си домашните задължения и и трите имаме време за училище. И ви уверявам, че между мръсната вода от чиниите и любопитството към ноумените11 не съществува никаква фундаментална несъвместимост. Аз имам внуци и никога не съм имала време да посещавам колеж. Но не мога да повярвам, че съм твърде стара, за да уча. Тази баба тук отказва да седи до камината и да плете — добавих аз. — Доктор Уил Дюран водеше лекции тук през 1921 г. Тогава за първи път се запознах с метафизиката.
— Да, самият аз съм го слушал. Вечерния курс в „Гранд авеню темпъл“. Очарователен оратор. Мили Боже, но вие не ми изглеждате толкова възрастна. Това беше преди двайсет и пет години!
— Баща ми ме водеше. Обещах си, когато имам време, да започна отново да уча философия. И сега имам време.
— Разбирам. Госпожо Джонсън, знаете ли какво преподавах, преди да постъпя в администрацията?
— Не, сър. Разбира се, че знам. Татко би се срамувал от мене, ако предварително не бях проучила територията.
— Преподавах латински и старогръцки… и древногръцките философи. После годинките се изнизаха и латинският вече не беше задължителен, старогръцкият също отпадна, а гръцките философи бяха пренебрегнати за сметка на „модерни“ идеи като Фройд, Маркс, Дюи и Скинър. Така че се сблъсках с нуждата да се занимавам с нещо друго в университета… или да ходя да си търся работа някъде другаде — в натоварените търговски центрове например — той се усмихна печално. — Трудна работа. Професор по природни науки може да си намери работа в „Доу кемикъл“ или при Д. Д. Хариман. Но преподавател по старогръцки? Остави се. Значи казвате, смятате да вземете тази лятна сесия.
— Да, сър.
— Да речем, че сега ви запишем в последния курс… и в края на първия семестър през януари 1947 г. защитите бакалавърска степен по изкуствата… хммм… с основна специалност съвременни езици и втора специалност… о, ами каквото си искате. Класически езици. История. Но можете да се възползвате от лятната сесия и първия семестър, за да преследвате и основната си цел, метафизиката. Хммм… Аз самият имам внуци, госпожо Джонсън, и съм старомоден учител по забравени предмети. Но би ли ви устроило да ме приемете за ваш научен ръководител?
— О, наистина ли?!
— Намирам, че вашата цел ми е интересна… и съм сигурен, че можем да съберем комисия, симпатизираща на тази цел. Хммм…
Аз подхванах:
Той се усмихна широко и продължи:
Той се изправи.
— Тенисън добре се връзва, нали? И щом Одисей е можел да въстане срещу възрастта, и ние можем. Елате утре при мене и започваме да планираме курса ви на обучение за получаване на докторска степен. По-голямата част ще е самостоятелно обучение, но можем да прегледаме каталога и да решим кои курсове биха могли да ви свършат работа.
През юни 1950 г. ми присъдиха степен доктор по философия със специалност метафизика. Дисертацията ми беше озаглавена „Сравнение на картината на света у Аристокъл, Арус и Джугашвили, разгледана чрез взаимодействието на епистемологията, телеологията и есхатологията“. Действителното й съдържание беше нула, както е редно при честната метафизика, но я натъпках с алгебрата на Буле, което (ако някой решеше задачките) доказваше, че Джугашвили е негодник и убиец… както прекалено добре знаеха украинските кулаци.
11
Ноумен (филос.) — във философията на Кант: непознаваемата същност, „вещта сама в себе си“. Бел.пр.
12
Алфред Тенисън, „Одисей“. Бел.пр.