Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

— Точно сега само познавам едно момиче, което… а майка й я държи много изкъсо. Казала й е, че може да го прави само вкъщи, в стаята за игри в мазето. Или другаде.

Не го питах за „другаде“.

— Майка й явно е много разумна. Е, мили, тук вкъщи също можеш да го правиш съвсем спокойно. Но никъде другаде, надявам се. Например не и в парк „Суопи“. Много е рисковано. Морийн, точно ти ли ги приказваш тия?

И трите бяха добри деца и не съм имала неприятности с тях. Домакинството си се оправяше само, а аз само леко го понаглеждах и ми оставаше време да уча. Когато Сюзън се омъжи през 1952 г., имах не една, а четири степени: бакалавър на изкуствата, бакалавър по право, магистър на науките и доктор по философия.

Не можех да претендирам за средно образование, защото дипломата ми за средно образование от 1898 г. никак не се връзваше с четирийсет и четирите години, на които бях според фондация „Хауард“ през 1946 г. О, винаги когато беше възможно, посочвах възрастта си като „над двайсет и една“, но ако ме притиснеха, си казвах Хауардовите години и избягвах всяка ситуация, която би ме свързала по някакъв начин със събития отпреди 1910 г. Това правех най-вече като си държах устата затворена — никакви „познавахте ли еди-какво си“ и никакви „помниш ли, когато…“.

Така че се записах в Канзаския университет не като първокурсничка, а като специален слушател. После помолих за по-висока позиция с изпити и статут, който да ми позволи да получа степен и не се пазарих за високите такси, които ми поискаха за специалните изпити. През целия остатък от семестъра постоянно се явявах на изпити, зубрех всяка нощ за следващия и понякога посещавах лекции от другата страна на булеварда за десерт.

В началото на лятната сесия ме извикаха в кабинета на декана на академията, доктор Банистър.

— Моля, седнете, госпожо Джонсън.

Седнах и зачаках. На вид той ми напомняше за господин Клеменс, макар че не носеше бели костюми и не пушеше онези ужасни пури. Но имаше същия чорлав ореол от бели коси и вид на сатана веселяк. Харесах го от пръв поглед.

Той продължи:

— Вие взехте всичките си специални изпити. Мога ли да ви попитам какъв статут очаквате да получите?

— Нищо не съм очаквала, докторе. Помолих да бъда изпитана, за да си изясня къде ми е мястото.

— Хммм… В молбата ви не е посочено никакво училище.

— Учила съм при частни учители, докторе.

— Да, виждам. Значи никога не сте посещавали училище?

— Посещавала съм доста училища, сър. Но за кратко, никога достатъчно дълго, за да получа академичен кредит. Баща ми пътуваше много.

— Какво работеше баща ви?

— Беше доктор по медицина, сър.

— Използвате минало време.

— Беше убит в битката за Британия, докторе.

— О! Съжалявам. Госпожо Джонсън, точната ви степен на образование е бакалавър по изкуствата… не, не, изслушайте ме. Ние не присъждаме такива степени, нито каквато и да било степен само въз основа на изпити, без да сте посещавали лекции. Имате ли планове да посещавате университета през следващите два семестъра? През академичната година 1946/47?