Странник в странна страна

— Какви мръвки?! — възкликна Бен. — Виж какво, капитане, не подценявам геройствата ви, но чух, че Марс не е примамлива недвижима собственост. Или сте открили неща от рода на „умри, преди да прочетеш“?

Ван Тромп поклати глава.

— Не, всички научни и технически отчети са напълно достъпни. Само че, Бен, Луната също беше безполезна скала, когато започнахме да се занимаваме с нея.

— Съкрушителен довод — призна Какстън. — Защо ли дядо ми не е купил акции на „Лунар Ентърпрайзис“?… Но Марс вече е заселен.

Ван Тромп го погледна неловко.

— Така е, но… Смрадльо, ти му кажи.

— Бен — започна Махмуд, — на Марс има предостатъчно място да се заселват хора, а марсианците няма да им пречат. И в момента там се развява федералното знаме, а ние обявихме екстериториалност над онова парче земя. Обаче може да се окаже, че сме в същото положение като мравуняк под стъклен похлупак. Не знам какво ще стане.

— И аз — кимна Джубал. — Нямах представа какво е положението, само знаех, че правителството иска да се добере до тези „права“. Предположих, че и те тънат в мъгла като мен, затова се втурнах с главата напред. „Атаката е най-добрата защита.“ — Той се ухили. — В гимназията веднъж спечелих учебен диспут, като цитирах довод от документите на „Британското колониално мореплавателно управление“. Опонентът не успя да ме обори, защото такова управление никога не е съществувало. И тази сутрин си позволих същото безсрамие. Администрацията искаше правата на Майк според „клаузата Ларкин“ и се боеше до смърт да не сключим сделка с някой друг. Възползвах се от тяхната алчност и тревога, за да наложа пълна нелепост от гледна точка на логиката. Жива фантастика, но те спазиха протокола докрай и признаха, че Майк е суверен на Марс!

Джубал изгледа самодоволно останалите.

— С което — промърмори Бен, — сам се насади в лодката и почна да гребеш нагоре по прочутата лайняна рекичка.

— Ех, Бен — с укор изрече Харшо, — те коронясаха момчето съгласно собствената си представа за логика. Трябва ли да ти напомням, че макар короните да се свалят заедно с главите, по-добре да си признат монарх, отколкото претендент за трона в сянка? Положението на Майк се подобри несравнимо с няколко такта музика и един оплескан чаршаф. Но пак не беше лесно. За момента той представляваше признатия владетел на Марс съгласно правните щуротии около прецедента с Ларкин… значи имаше властта да раздава концесии, търговски права, земи и така нататък, да ти се пригади чак. Или трябваше да се подчини на това и да попадне под по-страшен натиск от притежателя на богатство, или да абдикира от трона и да прехвърли правата си върху сегашните заселници… тоест, на Дъглас. — Раздразнението на Джубал пролича. — И двете възможности бяха гнусни. Господа, не бих позволил на свой клиент да попадне в такъв капан. Налагаше се да лишим от сила самата „клауза Ларкин“ по отношение на Марс, при това без да дадем на Върховния съд и нищожен шанс да се намеси. — Пак се засмя. — Затова лъгах до посиняване и им натрапих теорията си. Цял свят видя, че отдадоха кралски почести на Майк. Затова изтъкнах, че момчето всъщност не е фалшив властелин съгласно безполезен в случая прецедент, а посланик на великата марсианска нация! Е, беше много нагло блъфиране. Но се опирах на надеждата, че останалите — Дъглас и Кунг, знаят не повече от мен за фактите. — Джубал погледна тримата мъже. — Рискувах, защото вие бяхте с нас и сте водни братя на Майк. Щом не ме оборихте, значи всички задължително ще приемат момчето като посланик, а „клаузата Ларкин“ предаде Богу дух.