Нож от блянове

Щом излязоха от стана на трупата, Тюон подкара бръснача най-напред ходом по пътя, после — в тръс, а сетне — в лек галоп. Пътят бе от здраво утъпкана жълтеникава глина, осеяна тук-там с ръбести камъни от стара настилка. Никаква трудност за един добре подкован кон обаче, а Мат се беше погрижил за подковите на бръснача. Караше Пипс редом до Тюон, най-вече заради удоволствието да гледа усмивката й. Когато на Тюон й беше хубаво, забравяше за суровата разсъдли-вост и лицето й грейваше от искрена радост. Не че му беше лесно да я гледа, тъй като Селусия държеше дорчото си между двамата. Страхотна гувернантка беше тая русокоса жена и ако се съдеше по погледите, който му хвърляше, и тънките й усмивки, много й беше приятно от това, че го дразни.

Отначало бяха съвсем сами по пътя, освен по някоя селска кола, но скоро пред тях се появи калайджийски керван, дълга колона ярко боядисани лъскави фургони, които бавно се тътреха на юг. От двете им страни подтичваха грамадни кучета. Тези кучета бяха единствената защита, на която разчитаха Калайджиите. Водачът на първия фургон, яркочервена чудесия като палтата на Лука и нашарена с жълто и крещящо зеленикавожълто от покрива до колелетата, се надигна над капрата да погледне към Мат, след което си седна и каза нещо на жената до себе си, явно успокоен от присъствието на двете жени. Калайджиите по необходимост бяха предпазлив народ. Всички в кервана щяха да плеснат конете с камшиците и да побягнат от един мъж, стига да си помислят, че ги заплашва.

Когато фургоните взеха да ги подминават, Мат кимна на непознатия. Палтото с високата яка на мъжа беше зелено като колелетата на фургона му, а роклята на жена му беше на сини шарки, повечето — толкова ярки, че щяха да станат за всяка артистка от трупата. Сивоко-сият вдигна ръката си да махне…

А Тюон изведнъж обърна бръснача и препусна в галоп към дърветата, наметалото се развя на гърба й. Селусия мигновено свърна дорчото и я последва. Мат сграбчи шапката си да не хвръкне, обърна Пипс й препусна подире им. Откъм фургоните се разнесоха викове, но той не им обърна внимание. Цялото му внимание беше върху Тюон. Жалко, че не знаеше какво е намислила. Не и бягство, със сигурност. Сигурно просто искаше да го накара да си скубе косата и ако беше така, като нищо щеше да успее.

Скоро Пипс задмина дорчото и Селусия остана отзад да пляска коня си с юздите, но Тюон и бръсначът бяха напред и вече се катереха към хълмовете. Стреснати птичи ята излитаха изпод копитата на животните, диви гълъби и пъстрокафяви пъдпъдъци, понякога и настръхнали яребици. Оставаше само кобилата да се подплаши, и ето ти я бедата. И най-обученият кон може да се вдигне на задните си крака и да падне, щом изпод краката му изхвърчи птица. На всичко отгоре Тюон препускаше като луда, без изобщо да забавя, само завиваше, щом храстите пред нея се окажеха по-гъсти, и прескачаше изпопада-лите от бури дънери, все едно че знае какво има от другата им страна. Е, и той трябваше да препуска като луд, за да не изостане, макар да трепваше всеки път, щом Пипс прескочеше някой дънер. Някои бяха дебели колкото ръста му. Заби пети в хълбоците на коня да го подкара още по-бързо, макар да знаеше, че Пипс бяга по-бързо от всякога. Май прекалено добре беше избрал проклетия бръснач. И така — все нагоре и нагоре, през леса.