Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
От няколко дни благовъзпитаните обитатели на площада следяха поведението на своя съсед. Навикът на този млад джентълмен да смуче с наслада глинената си лула около четири часа след обед на балкона на гостната на такава прилична къща, а може би още повече обстоятелството, че редовно прескачаше до една ползуваща се с добро име пивница в квартала и невъзмутимо се завръщаше с половница под мишница, скоро възбудиха до крайност любопитството и възмущението на прислугата в ливреи, обслужваща къщите около площада. Отначало критичното отношение на някои от тези джентълмени стигаше дори до обиди, но Съмърсет умееше да печели благоразположението на всякакви категории хора и след като посрещна добродушно няколкото груби думи и сръбна приятелски някоя и друга чаша с тях, си завоюва правото да се отнасят с търпимост към него.
Младият човек бе прегърнал изкуството на Рафаело ((1483–1520) — италиански художник и архитект от Ренесанса. — Б. пр.) отчасти от любов към него, отчасти поради вродено отвращение към всякакви канцеларии. Той не искаше да се обременява с редовно учене, а се залови да превърне половината от столовата в ателие за рисуване на натюрморти. Натрупа там най-различни предмети, подбрани безразборно от кухнята, гостната и задната градина и прекарваше дните си в безгрижни занимания. Междувременно огромната маса на пустата сграда над главата му тежеше на съзнанието като бреме. Да имаш в ръцете си такъв голям имот и да не вършиш нищо, значи да ти липсва инициативност; най-после реши да постъпи така, както му бе намекнала самата мисис Лъксмор — да окачи на прозореца на гостната малко обявление за даване под наем на мебелирани стаи. В шест и половина една прекрасна юлска утрин залепи обявлението и излезе на площада да види ефекта. На око надписът му се видя обещаващ и непретенциозен, после се върна на балкона на гостната да обмисли внимателно с редовната лула в уста трудния проблем какъв наем да иска.
Тогава увлечението по живописта поотслабна. Всъщност от тоя момент нататък реши да прекарва по-голямата част от деня на балкона към улицата като въдичар, който следи внимателно своята плавка, и за да понася по-добре скуката, често да се утешава с глинената си лула. В няколко случая като че ли обявлението прикова вниманието на случайни минувачи, друг път дами и господа се приближаваха с кола до самия праг, но изглежда във външността на къщата имаше нещо отблъскващо, защото щом хвърлеха поглед нагоре, всички побързваха да продължат пеш или да заповядат на кочияша да кара нататък. Така Съмърсет има неудоволствието да срещне очите на много търсачи на жилища и макар че бързаше да извади лулата и да придаде подканящ израз на лицето си, никой не благоволи дори да попита. „Да не би — мислеше си той — да има нещо отблъскващо в самия мен?“ Ала като се огледа критично в едно от стенните огледала в гостната, отхвърли тези опасения.
Но все пак като че ли не всичко беше в ред. Подробните му и точни сметки върху форзаца на книги или на гърба на театрални програми се оказваха празно губене на време. С тяхна помощ той бе изчислявал различно седмичните приходи от къщата — от скромни суми като двайсет и пет шилинга до по-внушителната цифра сто лири стерлинги, но въпреки всички принципи на аритметиката той не печелеше буквално нищо.
Това несъответствие го огорчи дълбоко и занимаваше мисълта му през цялото време, прекарвано в безделие на балкона; най-после му се стори, че е разбрал грешката в подхода си. „Сега — мислеше си той — е времето на широката реклама, времето на човека-реклама, на «Грифитс», на прочутия сапун «Пиърс» и на плодовата сол «Ино», която само с рекламен шум и гласност и с помощта на най-отвратителните картини, които си спомням да съм виждал, е изместила залъгалката на моето детство — антипиоретичната сол «Лемплоу». «Лемплоу» беше изискана, «Ино» — вездесъща, «Лемплоу» — банална, «Ино» — оригинална и ужасно вулгарна; а аз тук, човек, който претендира да познава живота, се задоволявам с половин лист хартия за писма, няколко хладни думи, които не действуват пряко на въображението, и украшение (ако може да се нарече украшение) от пет червени лепенки! Следователно, ще се проваля ли с «Лемплоу», или ще преуспея с «Ино»? Ще възприема ли оная скромност, която несъмнено подобава на дук, или ще се поуча от суровата действителност, проявявайки се преди всичко като търговец и поет?“