Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— И животното ли трябва да е при нас?
Очевидно очакваше някакво обяснение, но Вин не отговори. Девойката се извърна недоволно и погледна през прозореца.
— Тиндуил, сигурна ли си, че е безопасно да пътуваме само с един човек за охрана?
Тиндуил погледна Вин и се позасмя.
— О, мисля, че всичко ще е наред.
— Ами да! — сети се Алриане и отново изгледа Вин. — Ти си Мъглородна! Вярно ли е това, дето го разправят?
— Кое това? — тихо попита Вин.
— Казват, че си убила лорд Владетеля. И че си… малко… — Тя прехапа устна. — Малко… нестабилна.
— Нестабилна?
— И опасна — добави Алриане. — Е, сигурно не е вярно. Искам да кажа, след като излизаш с нас по магазините.
„Нарочно ли ме предизвиква?“
— Винаги ли носиш такива дрехи? — попита Алриане.
Вин бе облякла обичайния сив панталон и блуза.
— Така ми е по-лесно да се бия.
— Да, но… хъм… — Алриане се усмихна. — Тиндуил, май се досещам защо излизаме днес.
— Така е, скъпа — отвърна Тиндуил. През целия разговор не бе сваляла поглед от Вин.
„Харесва ли ти това, което виждаш? — помисли Вин. — Какво всъщност искаш?“
— Ти сигурно си най-странната благородничка, която съм срещала — заяви Алриане. — Не си израснала в двора, нали? Аз също, но мама се постара да ме научи на всичко. Разбира се, правеше го не за друго, а за да може татко да ми намери изгодна партия. Някой, с когото да сключи съюз.
И се усмихна. На Вин от доста време не й се бе налагало да общува с жени като нея. Припомни си времето, прекарано в двора, когато се усмихваше по-често и се преструваше на Валет Реноа. Нерядко, когато се сещаше за онези дни, я спохождаха неприятни спомени. Омразата по лицата на придворните дами, неудобството, което я преследваше навсякъде.
Но имаше и хубави неща. Елънд например. Никога не би го срещнала, ако не бе подхванала тази игра. И баловете — с техните светлини, музиката и тоалетите — също имаха свой неустоим чар. Танците, разговорите с млади благородници, красиво обзаведените зали…
„Всичко това вече си отиде — напомни си тя. — Нямаме време за глупави балове и срещи, когато страната ни е пред ново рухване“.
Тиндуил не сваляше поглед от нея.
— Е? — попита Алриане.
— Какво? — отвърна с въпрос Вин.
— Не си израсла в двора, нали?
— Аз не съм благородничка, Алриане. Аз съм скаа.
Алриане пребледня, сетне закри устата си с ръка.
— О! Бедничката!
Подсиленият слух на Вин долови още нещо — слаб кикот откъм ОреСюр, който можеше да бъде чут единствено от аломант.
Потисна желанието да го погледне строго и каза на Алриане:
— Не беше толкова лошо.
— Е, нищо чудно тогава, че не знаеш как да се обличаш — заяви девойката.
— Зная как да се обличам — отвърна Вин. — Дори имам няколко рокли. — „Които не съм обличала от месеци“.
Алриане кимна, макар че очевидно не й повярва, и продължи да бърбори:
— Бризи също е скаа. Или наполовина. Той ми каза. Добре, че не го призна пред баща ми. Татко не е особено мил със скаа.
Вин не каза нищо.
Скоро стигнаха улица „Кентон“ и каретата забави поради гъстата тълпа. Спряха и Вин слезе първа. ОреСюр скочи на калдъръма до нея.
Пазарната улица беше оживена, но не толкова, колкото я помнеше. Вин погледна цените на близкия магазин, докато останалите слизаха от каретата.
„Пет боксинга за кошница прогнили ябълки! Храната е поскъпнала ужасно“. За щастие Елънд имаше собствени запаси. Но колко още щяха да издържат? Не и цялата зима, която още не беше започнала. И толкова много неприбрано от полетата жито.
„За момента времето е на наша страна. Но после ще се обърне срещу нас“. Трябваше колкото се може по-скоро да насъскат армиите една срещу друга. В противен случай населението на града щеше да измре от глад още преди войниците да се втурнат към стените.
Дух дойде при тях. Тиндуил оглеждаше улицата. Вин също плъзна поглед по тълпата. Въпреки заплахата отвън хората очевидно се опитваха да водят нормален живот. Какво друго можеха да сторят? Обсадата продължаваше вече от седмици. Животът не биваше да спира.
— Натам — каза Тиндуил и посочи един магазин за дрехи.
Ариане изприпка напред. Тиндуил я последва със спокойна крачка и подхвърли:
— Младите са нетърпеливи, а?
Вин сви рамене. Русата аристократка вече беше привлякла вниманието на Дух и той я следваше с чевръста стъпка. Разбира се, не беше никак трудно да се привлече вниманието на Дух. Достатъчно беше да имаш примамлива гръд и да ухаеш добре — всъщност второто май не беше задължително.
Тиндуил се усмихна.
— Едва ли скоро е имала възможност да обикаля по магазините.
— Говориш така, сякаш е преживяла ужасни изпитания — измърмори Вин. — Само защото е била лишена от пазаруване.