Кладенецът на възнесението

Тиндуил повдигна вежди и спря пред една яркозелена рокля с дантела по края и широка фуста.

Вин също се приближи и я огледа.

— Вярно, че бях започнала да харесвам такива неща. В това беше проблемът.

— Не виждам никакъв проблем, скъпа.

Вин обърна гръб на роклята.

— Аз не съм такава. За мен това бе само роля. Когато облечеш подобна дреха, лесно забравяш коя си.

— А дрехите не бива да са част от това, което си, така ли?

Вин поклати глава.

— Дрехите и тоалетите са част от това, което е тя. — И посочи Алриане. — Аз трябва да съм нещо друго. Нещо по-силно.

„Не биваше да идвам тук“.

Тиндуил сложи ръка на рамото й.

— Защо не се омъжиш, дете?

Вин я стрелна с очи.

— Що за въпрос?

— Искрен. — Погледът на Тиндуил беше омекнал.

— Тази тема не е твоя грижа — заяви Вин.

— Кралят ме помоли да подобря външния му вид — обясни Тиндуил. — А аз реших да направя много повече — да го превърна в истински крал, ако мога. В него се крият големи възможности. Но не е успял да ги реализира, тъй като все още не е сигурен за някои неща в живота. За теб например.

— Аз… — Вин затвори очи и си спомни предложението за женитба. Онази нощ, на балкона, когато от небето тихо се сипеше пепел. Спомни си ужаса, който бе изпитала. Знаеше, разбира се, накъде отива връзката им. Защо бе толкова изплашена?

В този ден спря да носи рокли.

— Той не биваше да ме моли — тихо каза Вин. — Не може да се ожени за мен.

— Той те обича, дете — отвърна Тиндуил. — В известен смисъл това е нещастно стечение на обстоятелствата. Щеше да е много по-добре, ако не изпитваше подобни чувства. Но след като вече е станало…

Вин поклати глава.

— Аз не съм подходяща за него.

— Ах — въздъхна Тиндуил. — Разбирам.

— Той има нужда от нещо друго. От нещо по-добро. От жена, която може да бъде кралица, а не негова телохранителка. От някоя… — Вин усети, че стомахът й се свива. — От някоя като нея.

Тиндуил погледна към Алриане, която се смееше на някаква забележка на шивача, и каза:

— Но е обикнал теб.

— Когато се преструвах, че съм като нея.

— Струва ми се, че никога няма да си като нея, колкото и да се стараеш.

— Може би — отвърна Вин. — Както и да е, той харесваше играта ми в двора. Не знаеше каква съм в действителност.

— И изостави ли те, след като разбра?

— Ами, не. Но…

— Хората са по-сложни, отколкото изглеждат в началото — рече Тинудил. — Алриане например е млада и пламенна — може би дори твърде приказлива. Но тя знае много неща за двора и освен това очевидно може да познае кой човек е добър. Талант, който липсва на мнозина. Вашият крал е скромен учен и мислител, но има волята на воин. Той е мъж с кураж да се бие и — мисля си — тепърва ще видиш най-хубавата му страна. Усмирителят Бриз е човек циничен и голям присмехулник — докато не погледне младата Алриане. Тогава омеква и започваме да се питаме дали привидното му нехайство не е само поза. — Тиндуил се обърна и я погледна. — А ти. Ти си много повече, отколкото си готова да приемеш, дете. Защо виждаш само едната си страна, докато Елънд забелязва и останалото?