Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Толкова си загрижена за него — тихо промълви Зейн.
— За Елънд ли?
— Да. Макар че той те използва.
— Вече обсъдихме това, Зейн. Той не ме използва.
Зейн я погледна. Стоеше прав, спокоен и самоуверен в нощта.
„Толкова е силен — помисли тя. — И уверен в себе си. Толкова е различен от…“
Сепна се.
Зейн бе извърнал глава.
— Кажи ми, Вин… Когато беше по-малка, не жадуваше ли за сила?
Вин се учуди на странния въпрос.
— Какво искаш да кажеш?
— Израсла си на улицата — отвърна Зейн. — Когато беше малка, не ти ли се искаше да си по-силна? Не мечтаеше ли за свобода, да убиеш тези, които те измъчват?
— Разбира се, че мечтаех.
— А сега имаш тази сила — посочи Зейн. — Какво би казало онова момиче, ако можеше да те види? Мъглородна, която се превива пред волята на други? Могъща и същевременно покорна?
— Сега съм друг човек, Зейн — отвърна Вин. — Надявам се, че съм научила доста неща оттогава.
— Според мен детските инстинкти са най-искрени — отвърна Зейн. — Най-естествени.
Вин не отговори.
Зейн се завъртя бавно, оглеждаше града, без да се притеснява, че е с гръб към нея. Вин го погледна и хвърли една монета. Тя издрънча върху металния покрив и Зейн веднага се извърна към нея.
„Не — помисли Вин. — Той не ми вярва“.
Зейн отново се обърна. Вин продължаваше да го следи.
Разбираше какво има предвид, защото някога и тя бе имала подобни мисли. Интересно, какъв ли човек щеше да е сега, ако се бе сдобила с всички тези способности, без да се научи на приятелство и доверие в групата на Келсайър?
— Какво щеше да направиш, Вин? — попита я той отново. — Ако нямаше никакви задръжки, ако не се безпокоеше за последствията от действията си?
„Щях да ида на север. — Това бе първата й мисъл. — Да открия причината за този пулсиращ звук“. Но не го каза.
— Не зная — рече уклончиво.
Той я погледна пак.
— Струва ми се, че не ме възприемаш сериозно. Извинявам се, ако ти губя времето.
Обърна се и застана между нея и ОреСюр. Вин го погледна с внезапно пробудена тревога. Беше дошъл да си приказват, не да мерят сили, а тя бе пропуснала тази възможност. Никога нямаше да го привлече на своя страна, ако не разговаря с него.
— Да ти кажа ли какво щях да направя? — попита тя и гласът й отекна в смълчаните мъгли.
Зейн спря.
— Ако можех да използвам силата си както искам? — продължи тя. — Без да мисля за последствията? Щях да го пазя.
— Твоя крал?
— Да. Тези хора, които доведоха тук армиите си — твоят господар и онзи Сет. Щях да ги убия. Щях да използвам силата си, за да направя така, че никой да не заплашва Елънд.
Зейн кимна и тя видя уважение в очите му.
— И защо не ги убиеш?
— Защото…
— Май си объркана — прекъсна я Зейн. — Знаеш, че инстинктът да убиеш тези хора е правилен — но го сдържаш. Заради него.
— Ще има последствия, Зейн. Ако ги убия, армиите пак ще ни нападнат. В момента дипломацията върши по-добра работа.
— Може би — рече Зейн. — Докато той не поиска да ги премахнеш.
— Елънд не действа по този начин — изсумтя Вин. — Той не ми нарежда и единствените хора, които убивам, са тези, които се опитват първи да го направят.
— Така ли? — попита Зейн. — Може да не действаш по негови заповеди, но и не му възразяваш. Ти си негово оръжие. Не го казвам, за да те обидя — аз съм инструмент също като теб. Никой от нас не може да се освободи. Не и сам.
Изведнъж монетата, която Вин бе хвърлила, подскочи във въздуха и полетя към Зейн. Вин се напрегна, но металното кръгче кацна върху дланта му.
— Интересно — рече той, докато я въртеше между пръстите си. — Мнозина Мъглородни смятат парите за ценност. А е толкова лесно да го забравиш, когато ги използваш почти непрестанно. Когато за теб са нещо друго. Когато са само… средство…
Подхвърли монетата нагоре и я изстреля в нощта.
— Трябва да вървя — каза и се обърна.
Вин вдигна ръка да го спре. Спомни си, че имаше и нещо друго, за което иска да разговарят. От толкова време не бе общувала с друг Мъглороден, и то такъв, който осъзнава силата си. Някой като нея.
Реши, че не бива да се поддава на това желание точно сега. Затова го остави да си върви и се върна към прекъснатото си бдение.
25.
Той нямаше деца, но цялата земя се превърна в негово потомство.
Вин винаги спеше много леко — наследство от неспокойното й детство. Крадците се събираха в шайки по необходимост: всеки, който не можеше да пази притежанията си, беше безполезен за тях. Вин, разбира се, беше на дъното на йерархията — и макар че нямаше много неща, които да пази, да си момиче в една предимно мъжка среда бе достатъчно основателна причина да не заспиваш дълбоко.