Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Да ти кажа? А после? Веднага ще ме опържиш във вряло олио.
Мазириан сви злобно устни.
— Знам как да те накарам да проговориш, нещастнико. Ако натъпча устата ти с восък и я запечатам, веднага ще пропееш! Утре ще изтегля един нерв от ръката ти и на негово място по цялата й дължина ще сложа дебел канап.
Изпънал краката си по ширината на коридора, миниатюрният Турджан отпи от водата, без да каже нищо.
— Тази нощ — добави Мазириан с преднамерена жестокост — ще сложа още един ъгъл и вече ще трябва да тичаш по петоъгълник.
Турджан Вдигна глава и погледна противника си през стъкления похлупак. След това допи водата на бавни глътки. С пет ъгъла щеше да му е по-трудно да избегне сблъсъка с чудовището, защото щеше да вижда на много по-малко разстояние до ъглите.
— Утре ще имаш нужда от цялата си ловкост — приключи Мазириан, но се сети за нещо и погледна преценяващо Турджан. — Но дори и това ще ти спестя, ако ми помогнеш да реша друг един проблем.
— Какво още те тормози, магьоснико?
— Образът на една жена не ми дава мира и затова бих искал да я хвана — светнаха мрачно очите му. — Всеки късен следобед идва в края на градината, яхнала едър черен кон. Познаваш ли я, Турджан?
— Не я познавам.
— В състояние е да се предпази от Второто хипнотично заклинание на Фелоджан. Когато тръгна към нея, изчезва в гората.
— И какво? — Турджан задъвка месото.
— Коя е тази жена? — настояваше магьосникът, втренчил поглед в своя миниатюрен пленник.
— Откъде мога да знам?
— Трябва да я хвана — каза замислено Мазириан. — Но с какви заклинания, с какви заклинания?
Турджан пак погледна противника си, чието лице едва различаваше през стъклената преграда.
— Освободи ме, Мазириан, и ти давам честната си дума на Почетен йерарх на Мара-Ор, че ще ти доставя тази девойка.
— И как ще го направиш? — не повярва Мазириан.
— Ще я последвам в гората с най-бързите си Скоростни ботуши и с глава, пълна със заклинания.
— Няма да се справиш по-добре от мен — прекъсна го магьосникът. — Ще те освободя, когато узная синтезата за твоите създания. А жената сам ще си я хвана.
Турджан сведе глава, за да не види Мазириан израза на очите му.
— Ас мен какво ще правиш? — попита след малко той.
— С теб ще се занимая, когато се върна.
— Ами ако не се върнеш?
Мазириан поглади брадичката си и усмивка оголи белите му зъби.
— Щях да те сервирам моментално на дракона, ако не беше проклетата ти тайна.
Магьосникът изкачи стъпалата. В полунощ продължаваше да се рови из подвързани с кожа томове и потънали в прах папки… Едно време били известни над хиляда магии, заклинания, проклятия и чародейства. Разпространявали се из Великия Мотолам — Асколите, Каушикия, Алмерия — на юг и Земята на падащата на изток стена, — където гъмжало от всякакви магьосници. Главният между магьосниците, вълшебниците и чародеите бил архинекромантът Фандаал. Стотици заклинания съставил лично той — макар легендата да твърди, че демони му нашепвали магиите. Понтецила Благочестивия, владетел на Великия Мотолам, подложил Фандаал на изтезания, които продължили цяла нощ, на сутринта го убил и обявил магьосничеството извън закона по всички свои земи. Всички магьосници избягали от Великия Мотолам като прилепи от първите слънчеви лъчи и цялото натрупано знание било разпиляно и забравено до ден днешен. Запазили се едва стотина заклинания. От тях Мазириан разполагаше със седемдесет и три и с хитрости и увъртания се опитваше да се добере и до останалите.
Най-после подбра пет и с големи усилия успя да ги запомни: Спиралата на Фандаал, Второто хипнотично заклинание на Фелоджан, Превъзходния призматичен спрей, Чародейството на безспирното ядене и формулата на всемогъщата сфера. След като приключи, Мазириан пийна вино и се отпусна в леглото.
На следващия ден, когато слънцето отново увисна над хоризонта, Мазириан тръгна да се разхожда из градината. Не му се наложи да чака дълго. Тъкмо разравяше пръстта около коренчетата на едно лунно мушкато, когато лек шум и тропот на копита му подсказаха, че се е появил обектът на неговите желания.
Младото женско тяло с изящни очертания седеше изправено на седлото. Той се надигна бавно, за да не я уплаши, нахлузи Скоростните ботуши и ги опъна над коленете.
— Хей, момиче — изправи се Мазириан, — пак си тук. Защо идваш всяка вечер? Възхищаваш се на розите ли? Цветът им е толкова ярък, защото в тях тече жива кръв. Ако този път не избягаш, ще ти подаря една.
Мазириан откъсна една роза от сгърчения от болка храст и тръгна към нея, едва възпирайки устрема на ботушите. Направи само четири крачки, когато жената заби колене в конските ребра и потъна между дърветата.