Сделката на капитан Ворпатрил

Военната служебна карта на Иван Ксав ги преведе през първия охранителен периметър като с вълшебна пръчка, малко след това ги откри мъж в митническа униформа, придружен от лейтенант с непарадна зелена униформа и отличителните белези на ИмпСи на яката, а зад тях подтичваха, останали без дъх, Биърли и Риш. Като видя Риш, митничарят зяпна невярващо, но после погледна лейтенанта от ИмпСи, който не показваше никакви признаци на изненада, овладя се, преглътна и каза:

— Уредих най-напред да го видите на монитор, мадам Ворпатрил. — Иван Ксав не го поправи за обръщението, пропуск, който сам по себе си говореше за нещо. — Понеже, изглежда, ситуацията е свързана с въпроси на сигурността… — добави той и хвърли раздразнен поглед на лейтенанта от ИмпСи. Тедж можеше само да гадае дали раздразнението му се дължи на някакъв спор за юрисдикцията и процедурите, или е резултат от натрупало се напрежение покрай многобройните неуспешни опити на митническата служба да получи от ИмпСи ясен отговор на който и да било въпрос.

Митничарят ги преведе през врата с кодова ключалка и табелка „Служебен вход“, после по лабиринт от коридори с множество врати, повечето затворени. Слязоха два етажа надолу, минаха по сервизни коридори, пропити с миризма на прашен бетон и машинно масло, после се изкачиха отново и спряха пред врата без табелка в един по-широк коридор. Влязоха. Ако се съдеше по множеството комтабла, в стаята, изглежда, се помещаваше сателитен охранителен център; имаше само един дежурен, който стана, направи път на митничаря и махна към мониторите.

— Засега нищо интересно, сър.

Мониторите показваха четири различни образа от едно и също помещение — нещо като частна чакалня със среден размер, ярко осветена и икономично мебелирана, нито луксозно фоайе, нито затворническа килия. Във въпросната стая с неясно предназначение имаше девет души и много багаж. Някои седяха с крайно отегчени изражения, други се бяха опнали върху събрани столове и куфари и дремеха. Трима мъже и шест жени. Сърцето на Тедж спря да бие. Съвсем.

— Разпознавате ли въпросния доктор Дакс? — попита лейтенантът от ИмпСи.

Тедж преглътна и вдиша. Давеше се от неочаквана радост, от забравена надежда.

— Разпознавам всички.

Риш се беше втренчила в изображенията с широки, жадни очи.

— Баронесата?… — промълви несмело тя.

— И татко! — каза Тедж. — И Звездичка, и Гъли, и Смарагд, и Перла, и… това баба ли е?

— Какво е станало с косата й? — попита с тънък гласец Риш.

Веждите на Иван Ксав се вдигнаха високо; лицето на Биърли беше изразително колкото бял лист хартия.

Тедж се завъртя и сграбчи митничаря за предницата на униформената куртка. Не беше искала да го вдига във въздуха, просто така се случи.