Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Не бива да разберат кой сте и в какво сте се провинили — отново напомни ефрейторът, — това не им влиза в работата. Не бива да създаваме паника.
— Паниката в тия военни времена е лошо нещо — продължи той, — някой каже някоя глупост и казаното веднага ката лавина се разпространява по цялата околност. Разбирате ли?
— Добре де, аз няма да правя паника — каза Швейк и устоя на думата си. Когато кръчмарят седна да поприказва с тях, Швейк подчерта: — Брат ми казва, че в един часа ще бъдем в Писек.
— Вашият брат си е дошъл в отпуска, а? — попита любопитният кръчмар ефрейтора, който, без да му мигне окото, най-нахално отговори:
— Днеска му изтича!
— Ей, че го извозихме — заяви той усмихнат на Швейк, след като кръчмарят се запиля нанякъде. — Само никаква паника. Военно време е.
Преди да влязат в крайпътната кръчма, ефрейторът беше заявил, че едно шишенце няма да навреди, но той беше проявил голям оптимизъм, тъй като по-късно съвсем забрави да брои шишенцата, а когато те станаха дванадесет, по най-решителен начин заяви, че началникът на околийското полицейското управление до три часа е на обед и е безсмислено да идат по-рано. Освен това навън беше започнала силна виелица. Щяло да има достатъчно време да уредят работата, ако стигнат към четири часа в Писек. До шест имало цели два часа. Както се виждало, те щели да стигнат по тъмно. Изобщо все едно било дали ще тръгнат сега или после. Писек нямало да избяга.
— Ние трябва да сме доволни, че седим на топло — заключи той с решителен тон, — положението на ония от окопите в такова кучешко време е много по-лошо от нашето тук, край печката.
Голямата кахлена печка излъчваше топлина и ефрейторът установи, че тая външна топлина може да се допълни много сполучливо с вътрешна посредством различните ракии и сладки, и мощни, както казват в Галиция.
Кръчмарят в този затънтен кът имаше тъкмо осем вида такива ракии и от скука пиеше под звуците на фъртуната, която свиреше из всеки ъгъл на сградата.
Младшият полицай непрекъснато подканяше кръчмаря да не изостава и го обвиняваше, че пие малко, но това беше явна несправедливост, тъй като последният едва се държеше вече на краката си и непрекъснато искаше да играе фербъл247. Твърдеше също така, че през нощта чул от изток оръдейна стрелба. В отговор на това ефрейторът хлъцна:
— Само никаква паника. За това има специална инструкция.
И той се впусна да обяснява, че инструкцията била сбор от упътвания по дадена наредба. При това той издрънка няколко поверителни наредби. Кръчмарят вече не беше в състояние да разбира нищо и можа да заяви само, че с инструкции война не се печели.
Беше се стъмнило вече, когато ефрейторът реши да тръгнат за Писек. Във виелицата пътят не се виждаше дори и на крачка разстояние и ефрейторът непрестанно повтаряше: „Карай все направо след носа си и ще стигнеш в Писек.“
Когато потрети това изречение, гласът му вече не идваше откъм шосето, а някъде отдолу, където беше се пързулнал по заснежения склон. Като се подпираше на пушката си, той с усилия се изкатери нагоре. Швейк го чу да се смее глухо: „Пързалка.“ След малко обаче той пак се хлъзна надолу по склона и изрева, като заглушаваше вятъра: „Ще падна, паника!“
Младшият полицай се превърна в трудолюбива мравка, която, след като се е събаряла на няколко пъти от някоя стръмнина, най-упорито продължава опитите си да се изкачи горе.
Пет пъти повтори ефрейторът излета си по склона надолу и когато на петия път се изкачи отново при Швейк, безпомощно и отчаяно каза:
— Много лесно бих могъл да ви загубя.
— Няма страшно, господин ефрейтор — каза Швейк, — най-добре ще направим да се вържем един за друг. Така няма да можем да се загубим. Прангите във вас ли са?
— Всеки полицай е длъжен винаги да носи със себе си и пранги — натърти ефрейторът, като се спъна тъкмо в момента, когато се изравни с Швейк, — те са хлябът наш насъщен.
— Хайде тогава да се вържем — подкани го Швейк, — я опитайте.
С майсторско движение полицаят сложи белезниците на едната ръка на Швейк, с другия им края той заключи китката на собствената си дясна ръка и сега те бяха съединени като близнаци. Като се препъваха по шосето, те не можеха да се отдалечат един от друг. Ефрейторът мъкнеше Швейк през купчини камъни, а когато падаше, увличаше със себе си и Швейк. При това белезниците се врязваха в ръцете им и най-после ефрейторът заяви, че тая работа няма да върви така и че белезиците трябва да се отключат. След дълги и упорити напразни усилия обаче да освободи себе си и Швейк от белезиците той въздъхна:
247
Игра на карти. — Б.пр.