Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

В полицейските участъци на неговата околия никога не можеха да си кажат, че бурята е отминала. Бурята се връщаше с всяко служебно писмо, подписано от ротмистъра, който по цели дни не се занимаваше с нищо друго, освен да изпраща мъмрения, напомняния и предупреждения из цялата околия.

С обявяването на войната над полицейските участъци в Писекско надвиснаха черни облаци.

Атмосферата беше страшно натегната. Гръмотевиците на бюрократизма трещяха и биеха по полицейските вахмистри, по ефрейторите, стражарите и чиновниците. За всяка глупост — дисциплинарно дирене.

— Ако искаме да спечелим войната — казваше ротмистърът при своите инспекции из полицейските участъци, — всяко „а“ трябва да бъде „а“, „б“ — „б“; на всяко „ѝ“ трябва да има кукичка.

Имаше чувството, че е обкръжен от предатели. Стигнал бе до твърдото убеждение, че всеки стражар от околията има някакви грехове, произлизащи от войната, че на съвестта на всеки от тях в това отговорно време тежи някакво сериозно служебно опущение.

А отгоре го бомбардираха със служебни писма, в които министерството на земската отбрана му изтъкваше, че по сведения от министерството на войната войници от Писекска околия преминават към противника.

И го гонеха да следи за лоялността в околията. Положението беше отвратително. Жените от околията изпращаха мъжете си на война и той знаеше, че тия мъже положително обещаваха на жените си, че няма да се оставят да бъдат убити заради негово величество императора.

Черно-жълтият хоризонт започна да се покрива с революционни облаци. В Сърбия, в Карпатите частите преминаваха към противника. Двайсет и осми полк, единадесети полк. В последния войници от Писекско. В тоя предреволюционен задух новобранците от Водняни пристигнаха с карамфили от черен органдин на петлиците си. През Писекската гара минаваха войниците от Прага и хвърляха обратно цигарите и шоколада, които дамите от писекското общество им подаваха в конските вагони.

Друг път мина една бойна дружина и няколко писекски евреи извикаха: „Heil, nieder mit den Serben.“249

Те ядоха такъв бой, че след това цяла седмица не можаха да се покажат на улицата.

А междувременно, докато ставаха тия епизоди, които ясно говореха, че когато черковните органи свирят „Боже, императора пази!“, всичко това е само изтъркана позлата и всеобщо лицемерие, полицейските участъци попълваха въпросниците със стереотипни отговори а ла Путим. Според тях всичко беше в най-добър ред, никъде не се водеше агитация против войната, духът на населението беше римско едно а, а ентусиазмът — римско едно а-б.

— Вие не сте полицаи, а общински пъдари — казваше ротмистърът през време на обиколките си, — вместо да засилите бдителността си с хиляда процента, вие постепенно се превръщате в добитък.

След като направеше това зоологическо откритие, той добавяше: „Търкаляйте се в къщи и си мислете: «Mit ganzem Krieg kan man uns am Arsch lecken.»“250.

После винаги следваше изброяване на всички задължения на нещастните полицаи, доклад върху международното и вътрешно положение и заключение, че е нужно да се пипа със здрава ръка, за да се тури ред и да няма кръшкане. След като очертаеше лъчезарния лик на полицейското съвършенство, с единствената цел да се укрепи австрийската монархия, следваха заплахи, дисциплинарни дирения, премествания и псувни.