Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

И като се наведе към ухото на старшията, той му пошепна:

— Всички чехи и руси сме били от една славянска кръв. Николай Николаевич240 идната неделя щял да влезе в Пршеров241. Австрия нямало да може да издържи и затова го съветвахте при по-нататъшния разпит да отрича всичко и да проточи работата, докато дойдат казаците да го освободят. Цялата работа щяла да изгърми в най-скоро време. Щяло да стане също както през хусистките войни — селяните с коси и вили щели да тръгнат към Виена; негово величество императорът бил болен дъртак и в най-близко време щял да опъне петалата; кайзер Вилхелм бил животно, щели сте да му изпращате пари в затвора и още редица такива работи…

Ефрейторът се дръпна от старшията:

— Всичко това го помня, защото отначало не бях се още дотам нарязал. Но после така съм се наредил, че не помня какво е станало.

Старшията погледна ефрейтора.

— Аз пък помня — заяви той — как казахте, че в сравнение с Русия ние сме били джуджета, а освен това ревахте пред бабата: „Да живее Русия!“.

Младшият полицай започна нервно да ходи по стаята.

— Изревахте го като бик — каза старшията, — после се търколихте на кревата и захъркахте.

Младшият полицай се спря до прозореца и като барабанеше с пръсти по него, заяви:

— И вие, господин вахмистър, не бяхте много внимателен пред бабата, помня, че ѝ казахте:

„Запомни, бабо, всеки император и крал се грижи само за джеба си и само за това води войни даже и когато е такъв дъртак като стария Прохазка, когото вече дори не извеждат от нужника, за да не осере целия Шьонбрун242.“

— Как, ама това ли съм казал?

— Да, господин вахмистър, това казахте, преди да излезете да повръщате на двора. Не стига това, ами се бяхте и разкрещели: „Бабо, мушни си пръста в гърлото ми!“

— Ама и вие много хубаво се изразихте — прекъсна го старшията, — откъде изкопахте тая глупост, че Николай Николаевич щял да стане чешки крал?

— Не помня да съм казвал такова нещо — неуверено възрази младшият полицай.

— Разбира се, как ще помните? Бяхте се насмукали като сюнгер, очичките ви бяха станали по-малки от свински, а когато поискахте да излезете вън, вместо да тръгнете към вратата, започнахте да се катерите по печката.

И двамата млъкнаха. Продължителното мълчание бе нарушено от старшията:

— Аз винаги съм ви казвал, че алкохолът ще ви погуби. Не можете да носите, пък пиете. Ами представяте ли си какво щеше да стане, ако беше избягал? Как щяхме да се оправдаем? Ей, че ме боли главата, дявол да го вземе.

— Внимавайте сега какво ще ви кажа, господин ефрейтор — продължи старшията, — тъкмо обстоятелството, че не избяга, хвърля обилна светлина върху случая, става съвсем ясно колко опасен и рафиниран човек е той, Когато започнат да го разпитват, ще каже, че участъкът е бил отворен цяла нощ, че сме били пияни и че можел да избяга хиляди пъти, ако се е чувствувал виновен. Пак добре, че на такива хора не им вярват. Като заявим под служебна клетва, че всичко, казано от него, е измислица и най-нахална лъжа, тогава вече сам господ няма да може да му помогне и той ще има да отговаря по един параграф повече. В неговия случай, разбира се, това не играе никаква роля. Ох, поне главата да не ме болеше толкова.