Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Сега господин ефрейторът — обърна се той важно към Швейк — ще ви отведе в Писек в Bezirksgandarmeriekommando244. Съгласно предписанието би трябвало да ви сложим белезици. Обаче аз мисля, че вие сте възпитан човек и затова белезици няма да ви слагаме. Убеден съм, че вие няма да се опитате да бягате из пътя.

Старшията, явно трогнат от вида на добродушното лице на Швейк, добави:

— И недейте ме споменува със зло. Отведете го, господин ефрейтор, ето доклада.

— Хайде със здраве — рече Швейк меко, — благодаря ви, господин вахмистър, за всичко, което направихте за мене, а като намеря удобно време, ще ви пиша, ако пък ми се случи да мина и друг път оттук, ще се отбия у вас.

Швейк и ефрейторът излязоха на шосето, увлечени в приятелски разговор. Който и да ги срещнеше, щеше да ги сметне за стари познати, които само случаят е събрал заедно, щеше да помисли, че и двамата отиват в града на черква.

— Никога нямаше да ми мине през ума — подхвана Швейк, — че такова едно пътуване до Будейовице е свързано с толкова трудности. Това ми напомня случая с месаря Хаура от Кобилиси245. Една нощ той попаднал в Моран246 при паметника на Палацки. Цяла нощ го обикалял и му се струвало, че стената, край която върви, няма край. Той съвсем се отчаял, на разсъмване бил просто капнал и започнал да вика: „Помощ!“ Когато пристигнали полицаи, той ги попитал откъде се отива за Кобилиси и им казал, че цели пет часа вече върви покрай някакъв зид, който няма свършване. Те го взели със себе си, а в ареста той всичко изпочупил.

Младшият полицай не отговори нищо, само си помисли: „Какви ми ги разправяш? Пак ли почваш приказката за Будейовице?“

Минаха покрай един рибарник и Швейк с интерес попита ефрейтора дали в околността има много бракониери рибари.

— Тука всички са бракониери — отговори ефрейторът, — предишния старши искаха да го хвърлят във водата. Пазачът на рибарника стреля по тях от яза с четина, но нищо не помага. Те слагат тенеке в гащите си.

Младшият полицай се разприказва за прогреса, изказа възхищението си от различните изобретения на хората, от умението им да се мамят едни други и накрая разви нова теория, че тая война била голямо щастие за човечеството, тъй като в сраженията покрай добрите хора щели да бъдат избити и негодниците, и разбойниците.

— И без това на света има повече хора, отколкото е нужно — важно се произнесе той, — плъзнали са като мравки навсякъде, страшно са се разплодили.

Наближиха една крайпътна кръчма.

— Хай, дявол да го вземе, колко студен е днеска вятърът — каза ефрейторът, — аз мисля, че едно шишенце няма да ни навреди. Няма да казвате никому, че ви водя в Писек. Това е държавна тайна.

Пред очите на младшия полицай затанцува инструкцията на централното управление относно подозрителните и съмнителните лица и относно задълженията на всеки полицейски участък: „Да се премахне възможността за общуване на подобни лица с местното население и особено да се внимава при транспорта им до по-горни инстанции да не влизат в излишни разговори със заобикалящите ги.“