Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Младшият полицай толкова се развълнува, че стана и извика:
— Аз искам да бъда разстрелян и погребан с военни почести.
— Всичко си иска майстора — намеси се Швейк, — хитър ли е човек, никога нищо не могат му доказа.
— Аз казвам, че могат — натърти старшията, — стига и те да са хитри като него и да си имат свой метод. Вие сам ще се убедите в това. Ще се убедите — повтори той вече със спокоен тон, като се усмихна приветливо, — на нас увъртанията не ни минават, нали, господин ефрейтор?
Младшият полицай кимна в знак на съгласие и спомена, че се случва някои хора да губят играта предварително и че тогава даже и маската на абсолютно спокойствие не може да им помогне. Колкото е по-спокоен човек в такъв случай, толкова повече се издава.
— Личи си моята школа, господин ефрейтор — заяви гордо старшията, — спокойствието, това е сапунен мехур. Изкуственото спокойствие е само корпус деликти237. — И като престана да излага теорията си, той се обърна към ефрейтора:
— Какво ще хапнем за вечеря?
— Вие, господин вахмистър, няма ли да идете днес в кръчмата?
С тоя въпрос пред старшията изникна нова тежка проблема, която чакаше незабавно решаване.
Ами ако — използувайки нощното му отсъствие, онзи избяга? Ефрейторът наистина е надежден човек, предпазлив, но все пак нали той допусна да му избягат вече двама скитници? Фактически това се беше случило така: беше зима и на ефрейтора никак не му се искаше да се мъкне с тях из снега чак до Писек, затова в нивите край Ражице той ги беше пуснал и проформа беше стрелял след тях във въздуха.
— Я да изпратим бабата да донесе вечеря. Тя ще ходи да носи и бира — разреши старшията трудната проблема, — нека се поразтъпче малко.
И баба Пейзлерка, която им прислужваше, наистина здравата се поразтъпка тази вечер.
След вечерята сноването ѝ между полицейския участък и кръчмата „На Коцоурку“ не секна. Многобройните следи от тежките големи обуща на баба Пейзлерка по тая съобщителна линия говореха, че старшията беше решил да се обезщети в пълна мярка за отсъствието си от кръчмата тая вечер.
А накрая, когато баба Пейзлерка се яви отново в кръчмата и предаде желанието на старшията да му се изпрати бутилка контушовка238, любопитството на кръчмаря достигна крайните си предели.
— С кого пият ли? — отговори баба Пейзлерка. — С един съмнителен човек. Преди да дода насам, и двамата го бяха прегърнали около врата, а господин старшията го галеше по главата и му казваше: „Ти, мое златно славянско момче, ти, мое малко шпионче!“
По-късно, полунощ отдавна беше минало вече, младшият полицай спеше изтегнат, както си беше облечен и въоръжен, върху войнишкото си легло и хъркаше гръмогласно.
Срещу него седеше старшията с бутилка в ръка, на дъното на която беше останало малко контушовка, прегръщаше Швейк, по загорялото му лице се ронеха сълзи, мустаците му лепнеха от контушовката и той непрекъснато повтаряше:
— Кажи, че в Русия няма такава контушовка, кажи, та да ми олекне на сърцето, да засия спокоен. Признай си като мъж.
— Няма.
Старшията се катури върху Швейк.
— Зарадва ме ти, призна си. Така всеки би трябвало да се държи на разпит. Щом си виновен, защо ще отричаш?
Той стана и с колеблива крачка, с празна бутилка в ръка се затътра към стаята си. При това не преставаше да мърмори:
— Ако не бях попаднал на ве-верния път, всичкото можеше да завърши съвсем дру-другояче.
Преди да се строполи, както си беше облечен, върху леглото, той извади от чекмеджето рапорта и се опита да го допълни със следния материал: „Ich muss noch dazu beifügen dass die russische Kontuszowka239 въз основа на § 56…“. От перото му капна мастило, той облиза петното и с най-глупава усмивка се катури върху леглото и заспа като заклан.
На разсъмване младшият полицай, който лежеше на леглото край отсрещната стена, започна да издава такова гороломно хъркане, съпроводено със свирене с нос, че успя да събуди Швейк. Последният стана, раздруса младшия полицай и отново си легна. Петлите вече бяха взели да кукуригат. После, като изгря слънцето, дойде да запали печката баба Пейзлерка, която също трябваше да си отспи тая сутрин след нощното препускане. Тя намери вратата отворена и всичко потънало в дълбок сън. Газената лампа в караулното помещение още димеше. Баба Пейзлерка взе да тропа и смъкна младшия полицай и Швейк от леглата. На полицая тя каза:
— Как не ви е срам да спите облечен, като божи добитък?
На Швейк пък направи забележка, като види жена, да си закопчава дюкяна.
Накрая тя енергично покани сънливия полицай да иде да събуди господин старшията:
237
Уличително обстоятелство. — Б.пр.
238
Вид ракия (полска водка). — Б.пр.
239
Трябва да добавя и това, че руската контушовка. — Б.пр.