Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Та това е херкулесовото постижение — каза той най-сетне, след като с удоволствие беше изслушал описанието на Швейк и уверенията му, че страшно го било яд, задето не е можал толкова време да се добере до полка си, — вие трябва да сте представлявали величествена гледка, когато сте се въртели така около Путим.
— Всичкото можеше да се разреши още тогава — забеляза Швейк, — ако не беше старшията в това нещастно гнездо. Той изобщо не ме пита за нищо, нито как се казвам, нито от кой полк съм и всичкото му се струваше някак си много чудно. Той трябваше да нареди да ме закарат в Будейовице и там в казармата вече щяха да му кажат дали съм аз тоя Швейк, който търси полка си, или съм някакъв съмнителен човек. Днес вече втори ден да съм си в полка и да изпълнявам войнишките си обязаности.
— Защо не им обърнахте внимание в Путим, че имат грешка?
— Защото видях, че е безполезно да се говори с тях. Та това още старият кръчмар Рампа от Винохради го казваше. Когато някой искаше да пие на вересия у него, той го уверяваше, че идват моменти, когато всеки от нас става глух като пън.
Ротмистърът не му мисли много. Той реши, че такова кръгово пътешествие на човек, който иска да иде в полка си, е признак на най-дълбока човешка дегенерация. И като спази всички правила и прелести на канцеларския стил, ротмистърът предаде за написване следното:
„До уважаемото командуване
на Н. В. пехотен полк № 91 в Ческе Будейовице
В приложение ви изпращаме Йозеф Швейк, според твърденията на същия пехотинец от полка ви, задържан от полицейския участък в Путим, околия Писек, тъй като въз основа на собствените му изказвания е бил заподозрян в дезертьорство. Същият твърди, че пътува към гореозначения полк. Изпратеният има възнисък ръст, закръглена фигура, симетрично лице и нос, сини очи и е без особени белези. В приложение б 1 ви изпращаме сметка за разходите, направени по прехраната на гореказания, с молба сумата да бъде мината но сметка на министерството на вътрешната отбрана. Молим също така да потвърдите приемането на изпратения. В приложение в 1 ви се изпраща за потвърждение списък на полковите вещи, които бяха намерени у задържания при залавянето му.“
За Швейк пътуването с влак от Писек до Будейовице мина много бързо. Негов спътник беше един млад полицай, новак, който не сваляше очи от Швейк и много се безпокоеше да не би Швейк да избяга. През целия път той се мъчеше да намери разрешение на трудната проблема: „Ами ако бъда принуден сега да ида по малка или по голяма нужда, какво ще направя?“
И разреши трудната проблема, като накара Швейк да му стои диван чапраз.
Из целия път от гарата до Марианските казарми в Будейовице той не откъсна поглед от Швейк и колкото пъти минеха край някой ъгъл или пресечеха кръстопът, той сякаш между другото започвате да обяснява на Швейк колко „С“ патрони получават при всеки конвой. Швейк изказваше увереност, че никой полицай няма да стреля по улицата, тъй като би могло да се случи нещастие.
Полицаят му възразяваше и така, спорейки, те стигнаха в казармата.
Там вече втори ден бе дежурен поручик Лукаш. Без да предполага нещо, той седеше в канцеларията на бюрото си. В тоя миг му доведоха Швейк.
— Господин поручик, разрешете да доложа. Ето ме пак при вас — изкозирува Швейк тържествено.
На тая сцена присъствува офицерският кандидат Котятко, който по-късно я описваше много реалистично. След рапорта на Швейк поручик Лукаш подскочил, хванал се за главата и паднал възнак върху Котятко. След като го свестили, Швейк, който през цялото време козирувал, повторил: „Господин поручик, разрешете да доложа. Ето ме пак при вас!“ И тогава поручик Лукаш, пребледнял, с разтреперана ръка взел книжата, с които бил изпратен Швейк, подписал ги, помолил всички да излязат, на полицая казал, че всичко е наред, и се затворил с Швейк в канцеларията.
Така свърши походът на Швейк към Будейовице. Положителни сме, че ако му бяха предоставили свобода на движение, той и сам щеше да стигне в Будейовице. Хвалбите на властите, че те откарали Швейк на местослуженето му, почиват на недоразумение. При неговата енергия и несломима воля за борба намесата на властите в случая имаше само характер на слагане пръти в колелата на колесницата му.
Швейк и поручик Лукаш взаимно се гледаха в очите. Очите на поручика светеха с някакъв страшен, ужасен и отчаян блясък, а Швейк го гледаше нежно и любвеобилно, сякаш беше намерил загубената си любима.
В канцеларията бе тихо като в черква. Чуваше се само как някой се разхожда вън в коридора. Някакъв прилежен школник, който поради хрема (това личеше по гласа му) беше останал в казармата, зазубряше наизуст „Как да се приемат в укрепленията членовете на императорския дом“. Чуваше се ясно: „Sobald die höchste Herrschaft in der Nähe der Festung anlag, ist das Geschütz auf allen Bastionen und Werken abzufeuern, der Platzmajor empfängt diesekbe mit dem Gegen in der Hand zu Pferde, und reitet sodann vor.“254
254
Щом височайшите гости наближат гарнизона, оръдията по всички бастиони и укрепления се възпламеняват едновременно, комендантът приема гостите на кон и със сабя в ръка, а след това, застанал на челно място, предвожда гостите. — Б.пр.