Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Доведете веднага войника! — заповяда той, след като разглежда още известно време рапорта от Путим. — Никога в живота си не съм виждал такъв сбор от идиотщини. А на всичкото отгоре ми праща тоя подозрителен тип с такова говедо като ефрейтора. Но тия хора малко ме познават, аз мога да обърна и другия край. Щом човек не ги кара по три пъти на ден да боядисват гащите от страх, те остават с убеждението, че могат да кълцат сол и пипер на главата му.

Ротмистърът се разприказва, че полицаите днес били отрицателно настроени към всички заповеди, че от начина, по който съставяли докладите си, веднага се виждало, че всеки старши полицай си бие шега със службата и не пропуща случай да забърка някоя каша.

Щом отгоре им обърнат внимание, че не е изключена възможността по територията да се скитат чужди разузнавачи, старшите полицаи започват да ги фабрикуват на едро и ако войната продължи още малко, ще се получи една такава лудница, че… Ротмистърът заповяда веднага да телеграфират на путимския старши на следния ден да дойде в Писек. Той щял да му избие от главата това „огромно събитие“, за което пише в началото на рапорта си.

— От кой полк избягахте? — посрещна ротмистърът Швейк.

— От никой.

Ротмистърът погледна Швейк, но по спокойното му лице прочете такова безгрижие, че попита:

— Как се сдобихте с униформа?

— Всеки войник, като го мобилизират, получава форма — отговори Швейк със спокойна усмивка, — аз служа в деветдесет и първи полк и не само че не съм избягал от него, но напротив.

Думата „напротив“ той придружи с такава интонация, че ротмистърът направи жалостива гримаса и попита:

— Как така напротив?

— Работата е много проста — повери му Швейк, — аз отивам в полка си, аз го търся, а не бягам от него. Аз нищо друго не желая, освен колкото се може по-скоро да стигна в полка. Целият съм станал вече нервен от тая работа, защото по всичко личи, че се отдалечавам от Будейовице. А помислете, там ме чака целият полк. Господин старшията в Путим ми показа на картата, че Будейовице е на юг, а вместо това ме праща на север.

Ротмистърът махна с ръка, сякаш искаше да каже: „Той не само изпраща хората на север, но прави и още по-лоши неща.“

— Вие, значи, не можете да намерите полка си — каза той. — И бяхте тръгнали да го търсите, а?

Швейк му обясни положението. Той спомена Табор и всички места, през които бе минал на път за Будейовице: Милевско — Кветов — Враж — Малчин — Чижова — Седлец — Хораждьовице — Радомишъл — Путим — Щекно — Страконице — Волин — Дуб — Водняни — Противни — и пак Путим.

С голям ентусиазъм Швейк обрисува своята борба със съдбата. Как на всяка цена, въпреки всички пречки, е искал да стигне в Будейовице и как всичките му усилия отивали напразно.

Той говореше пламенно, а ротмистърът през това време механически чертаеше с молив върху къс хартия омагьосания кръг, от който добрият войник Швейк на път за полка не можал да излезе.