Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Тишина. След малко старшията каза:
— Извикайте бабата.
— Я слушай, бабо — каза той на Пейзлерка, като я гледаше строго в лицето, — иди намери отнякъде разпятие с поставка и го донеси тук.
В отговор на въпросителния поглед, който Пейзлерка му отправи, старшията ѝ изрева:
— Хайде, какво гледаш, рекох, че си се върнала вече, а ти още стоиш тук!
Старшията извади от чекмеджето си две свещи, по които имаше следи от червен восък, останал от оня ден, когато подпечатваше служебни писма. Когато Пейзлерка се дотътра най-после с разпятието, старшията сложи кръста между двете свещи в края на масата, запали свещите и каза тържествено:
— Сядай, бабо.
Слисаната баба се отпусна на дивана и учудена погледна старшията, свещите и разпятието. Обзе я страх и както си беше сложила ръцете на престилката, виждаше се как треперят заедно с коленете.
Старшията премина важно-важно край нея и като се спря на връщане, каза ѝ тържествено:
— Снощи ти стана свидетел на голямо събитие, бабо. Възможно е глупавият ти мозък да не го разбира. Тоя войник, бабо, е разузнавач, шпионин, бабо.
— Олеле божее — извика Пейзлерка, — света Богородице!
— Тихо, бабо! За да изкопчим нещо от него, ние трябваше да говорим разни работи. Ти нали чу какви странни неща говорихме?
— Ами чух, как да не чуя! — отговори с разтреперан глас Пейзлерка.
— Но всичко това, бабо, беше насочено към единствената цел да го накараме да ни повярва и да си признае. И ние успяхме. Всичко изкопчихме от него. Пипнахме го.
Старшията за миг преустанови речта си, за да оправи фитилите на свещите, после пак продължи тържествено, като я гледаше строго:
— Ти, бабо, присъствува на всичко това и си посветена в тайната. Тая тайна е служебна. За това не бива да се говори никъде и на никого. Нито думичка. Даже и на смъртното си легло не бива да говориш за това. Иначе няма да може и да те погребат в гробищата.
— Исусе Христе, майко Марийо — занарежда Пейзлерка, — що ми трябваше на мене, нещастната, да влизам в тоя дом?
— Недей рева, бабо, стани, приближи се към разпятието, вдигни двата пръста на дясната си ръка. Ще се закълнеш. Повтаряй след мене!
Пейзлерка се дотътра до масата, като не преставаше да нарежда:
— Дева Марийо, просвета Богородице, кой ме подстори да вляза в тоя дом?
А от кръста я гледаше измъченото лице на Исус, свещите димяха и на Пейзлерка всичко това ѝ се струваше някак си призрачно и свръхестествено. Тя се изгуби съвсем в тая обстановка, коленете ѝ се подкосяваха, ръцете ѝ трепереха.
Тя вдигна двата си пръста и старшията натъртено и тържествено започна да ѝ диктува:
— Заклевам се пред всемогъщия бог и пред вас, господин старши, че за всичко, което съм чула и видяла тук, не ще спомена никому нито дума, даже и да ме пита някой, даже и на смъртното си легло. За това нека бог ми помага.
— Ха сега целуни кръста, бабо — заповяда старшията, след като Пейзлерка се закле с неудържимо хълцане и се прекръсти.
— Така, а сега иди върни разпятието, откъдето си го взела, и кажи, че ни е трябвало за разпит!
Съкрушената Пейзлерка излезе на пръсти от стаята. От прозореца се виждаше как тя непрекъснато се обръща към полицейския участък, като че ли иска да се убеди, че всичкото не е било сън, но че действително преди малко е преживяла нещо ужасно.
Старшията през това време седна да препише рапорта си, който беше допълнил през нощта с мастилени петна. Размазаните петна по ръкописа създаваха впечатление, че някой бе завивал мармелад в хартията.
Сега той основно преработи всичко и се сети, че не е попитал Швейк за нещо важно. Той нареди да го повикат и го попита:
— Умеете ли да правите фотографски снимки?
— Умея.
— Защо не носите апарата със себе си?
— Защото нямам апарат — гласеше откровеният и ясен отговор.
— А ако имахте, щяхте ли да правите снимки с него? — попита старшията.
— Ако имах, ама нали нямам? — простодушие отговори Швейк и спокойно понесе въпросителния поглед на старшията, когото тъкмо в този момент отново заболя глава, така че не можа да измисли по-подходящ въпрос от следния:
— Трудно ли е да се снима гара?
— По-лесно от това няма — отговори Швейк. — Гарата не мърда, стои си на едно място. Също така човек няма нужда да ѝ казва: „Усмихнете се.“