Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Ще изчакаме и ще видим. Някой проклет луд…
– Не знам. Цял ден мислих за това.
– Какво искаш да кажеш?
– Мия бе застреляна в профил. Видях, че входната рана е отстрани на шията ѝ, а изходната – на челото. Даг беше прострелян отпред в челото с изходна рана на тила. Доколкото мога да преценя, изстреляни са били само два куршума. Това не ми прилича на дело на луд.
Ерика наблюдаваше замислено партньора си.
– Какво се опитваш да кажеш?
– Ако не е дело на луд, то трябва да има мотив. А колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че този ръкопис е дяволски основателен мотив.
Микаел посочи купчината листове върху бюрото на Ерика. Ерика също погледна натам. След това се спогледаха.
– Не е нужно да е свързано със самата книга. Може би са се разровили твърде надълбоко и са успели… Не знам. Някой се е почувствал застрашен.
– И е наел професионален убиец. Мике, това не е американски филм. Книгата е посветена на мъжете, възползващи се от услугите на проститутки. В нея се споменават имената на полицаи, политици, журналисти… Тоест някой от тях трябва да е убил Даг и Мия.
– Не знам, Рики. След три седмици трябваше да отпечатаме най-сериозния материал за трафика на хора, публикуван някога в Швеция.
В този момент Малин Ериксон подаде глава през вратата и каза, че криминален инспектор Ян Бублански иска да говори с Микаел Блумквист.
БУБЛАНСКИ СЕ ЗДРАВИСА с Ерика Бергер и Микаел Блумквист и седна на третия стол до масата при прозореца. Огледа Микаел Блумквист и видя мъж с хлътнали очи и набола еднодневна брада.
– Разполагате ли с нещо ново? – попита Микаел Блумквист.
– Може би. Доколкото разбрах, вие сте открили двойката в Еншеде и сте подали сигнал в полицията вчера вечерта.
Микаел кимна уморено.
– Знам, че сте разказали всичко на дежурния през нощта, но се чудя дали не бихте могли да ми разясните някои детайли?
– Какво искате да знаете?
– Защо сте посетили Свенсон и Бергман толкова късно през нощта?
– Това не е просто детайл, а цял роман – усмихна се Микаел уморено. – Бях на вечеря у сестра си – тя живее в новия квартал край Стекет. Даг Свенсон ми позвъни на мобилния и ми обясни, че няма да може да мине през редакцията на Велики четвъртък, тоест днес, както се бяхме разбрали по-рано. Трябваше да предостави снимков материал на Кристер Малм. Причината бе, че с Мия бяха решили да посетят родителите ѝ за Великден и искаха да заминат рано сутринта. Затова питаше дали не може да мине през нас сутринта. Аз му отговорих, че се намирам съвсем наблизо и няма да ми представлява проблем да се отбия у тях и да взема снимките на път към вкъщи.
– Значи отидохте до Еншеде, за да вземете снимките.
Микаел кимна.
– Можете ли да се сетите за някакъв мотив за убийството на двойката Свенсон и Бергман?
Микаел и Ерика се спогледаха. И двамата мълчаха.
– Какво става? – попита Бублански.
– Ние, разбира се, обсъдихме този въпрос през деня, но не сме напълно единодушни. Или по-точно сигурни. Не искаме да правим необосновани предположения.
– Кажете все пак.
Микаел му представи съдържанието на бъдещата книга на Даг Свенсон и как двамата с Ерика са се чудили дали би могла да съществува връзка между нея и убийствата. Бублански поседя мълчаливо известно време, като се опитваше да смели информацията.
– Значи Даг Свенсон възнамеряваше да разобличи полицаи.
Обратът в разговора изобщо не му харесваше. Вече виждаше как в обозримото бъдеще „полицейската следа“ ще бъде размахвана из медиите и споменавана във връзка с различни тайнствени материали.
– Не – отговори Микаел. – Даг Свенсон възнамеряваше да изобличи престъпници, някои от които се бяха оказали полицаи. Сред тях има и няколко човека от моята професия, журналисти.
– И вие смятате да публикувате тази информация сега?
Микаел погледна Ерика.
– Не – отвърна Ерика Бергер. – Отделихме цял ден, за да спрем текущата работа по следващия брой. Най-вероятно ще публикуваме книгата на Даг Свенсон, ала първо ще изчакаме да разберем какво се е случило. Освен това книгата трябва да бъде частично преработена. Не възнамеряваме да саботираме полицейското разследване на убийството на двама приятели, ако това ви притеснява.
– Трябва да огледам бюрото на Даг Свенсон, а тъй като това е редакция, извършването на обиск е деликатен въпрос.
– Ще откриете целия материал в лаптопа на Даг Свенсон – рече Ерика.
– Ясно – каза Бублански.
– Прегледах съдържанието на бюрото на Даг Свенсон – рече Микаел. – Извадих някои записки, които разкриват самоличността на източници, желаещи да запазят анонимност. Всичко останало е на ваше разположение. Оставил съм бележка, че нищо от бюрото не трябва да бъде пипано или местено. Има само един проблем – съдържанието на книгата на Даг Свенсон е секретно до момента на публикуването ѝ. Затова не бихме искали ръкописът да попада в полицията, особено като се има предвид, че смятаме да разобличим няколко полицаи.