Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Трябва да презаредя апарата.
— Остави апарата. Няма да промиваме никакви филми.
— Но…
— Само един служител да подшушне на колегите си и всичко отива по дяволите, ясно? Прави колкото си искаш снимки, но докато не свършим тук, никакви филмчета няма да напускат яхтите. Взе ли плочата и графитите?
— Да. — Тейт зае небрежна професионална поза и потупа чантичката на колана си.
— Давай да се гмуркаме тогава.
Преди да е нагласила маската си, той вече беше във водата.
— Няма търпение, а? — Тя отправи към родителите си бърза усмивка, която разкриваше само малка част от вълнението, което пееше във вените й. — Стискайте палци! — И скочи във водата.
Следвайки мехурчетата, маркиращи пътя на Матю, Тейт се гмурна в дълбокото. Вътрешният й сензор отчете десетте метра, после петнайсетте. Започна да си води бележки за релефа на морското дъно. Знаеше, че задачата й е да го скицира внимателно — всяка туфа водорасли, всяка извивка корал.
Зае се да ги възпроизвежда с графита, като добросъвестно се придържаше към мащаба и отбелязваше разстоянията в градуси, устоявайки на желанието да добави някоя и друга артистична заврънкулка. „Науката се крепи на точността“ — напомняше си тя дори докато се наслаждаваше на танца на рибите.
Забеляза, че Матю й дава сигнал и му махна, подразнена от прекъсването. Подробните скици изискваха време и прецизност и след като именно той бе настоял да се задоволят с тях и да не снима с фотоапарата, поне можеше да почака. Когато тракането на ножа по една от бутилките му повторно наруши концентрацията й, тя го прокле наум и прибра плочата и графита.
„Типично по мъжки — помисли си тя. — Винаги те карат да им ходиш по гайдата, и то на секундата.“ Само да изплуваха и щеше да му каже какво точно мисли за поведението му. А после…
Мислите й застинаха, безжизнени като внезапно омекналите й пръсти, когато видя какво е привлякло вниманието му.
Оръдието зеленееше в прекрасния блед оттенък на корозията, оживяло от колонизиралите го животинки. Тя вдигна апарата и направи няколко снимки с Матю, застанал край дулото. Но от това оръдието не стана по-реално. Не и докато не го докосна със собствената си ръка, докато не почувства твърдия метал под нетърпеливите си пръсти.
Дъхът й изригна в поток от мехурчета, когато той я грабна през кръста и я завъртя около себе си. Тейт се подготви да посрещне темпераментната му прегръдка, но той само посочи останалата част от находката.
Още оръдия. Именно това бе отчел магнитометърът. Докато Матю я влачеше напред, тя преброи четири, после шест, осем, разпръснати по пясъчното дъно в неправилен полукръг. Сърцето й подскочи в гърлото. Знаеше, че много често оръдията буквално сочат към потъналия кораб.
Откриха го на петнайсетина метра на юг, разбит, потрошен и полузарит от плаващия пясък.
„Някога се е носила гордо по вълните — помисли си Тейт, провря ръка през пясъка и усети меката плът на проядената от червеи дървесина. — Дори царствено като кралицата, на която е кръстена. Била е загубена за толкова дълго, жертва на морето, приобщена към подводното общество.“
Онова, което бе останало от „Изабела“ — защото Тейт не се съмняваше, че това е именно тя — лежеше разбито, покривайки площ от над трийсет квадратни метра от морското дъно, погребано, превзето от налепи. И чакаше.
Ръката й бе достатъчно стабилна, когато отново се зае да скицира. Матю вече разравяше пясъка, така че тя прекъсваше от време на време работата си, за да направи снимка на поредната дребна находка.
Плочите й свършиха, графитите се изписаха, филмовите пози бяха използвани до една. А сърцето й все така биеше и прескачаше като лудо.
Онова, което се случваше само веднъж в живота, помисли си тя с болка, която стегна гърлото й, се бе случило втори път.
Когато той заплува обратно към нея, тя се усмихна, доволна, че се е сетил да й донесе сувенир. Матю й направи знак да протегне ръка и да си затвори очите. Тя първо ги завъртя театрално, после все пак се подчини, само за да ги отвори широко секунда по-късно, когато един тежък диск тупна в дланта й.
Тежък, само защото бе очаквала да й даде монета или копче, осъзна тя. Кръглият предмет не тежеше повече от един килограм според експертната й оценка. Но очите й се отвориха още по-широко при вида на несъмнения, зашеметяващ блясък на чистото злато.
Той й намигна, даде й знак да прибере кюлчето в чантичката си, после вдигна палец към повърхността. Тя понечи да протестира. Как можеха да си тръгнат, когато едва бяха започнали?
Е, трябваше да помислят и за другите, които чакаха горе. Съвестта я жегна, когато осъзна, че е забравила за всичко и всички освен за онова, което се разстилаше пред очите й. Матю я хвана за ръката и двамата се отблъснаха към повърхността.