Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Ще те издърпам обратно — мрачно каза той. — Само ще се намокриш.
— Ако си мислиш, че ще прекарам нощта с теб на Нейвис… — Тя млъкна, когато той рязко обърна глава. Не изглеждаше безопасно да спори с него. — Матю… — каза вече по-спокойно тя. — Овладей се. Имахме някои разногласия преди малко, но това не е начин да ги изгладим. — Тя задържа дъха си, когато той изключи двигателя. За един кратък момент се зачуди дали няма просто да я бутне през борда.
— Крайно време е да доведем докрай онова, което започнахме преди осем години. Аз те искам, а ти току-що призна, че също ме искаш. Имаше достатъчно време да мислиш за това. Докато не уредим този въпрос, той непрекъснато ще застава помежду ни. — Ръката го болеше от силата, с която стискаше лоста на кормилото. — Погледни ме в очите, Тейт, и ми кажи, че не искаше да кажеш онова, което каза, че не те вълнува… Направи го и аз ще обърна лодката и ще те върна обратно. И това ще бъде краят на всичко.
Потресена, тя прокара ръка през разрошения си бретон. Беше я отвлякъл насила, беше я хвърлил в лодката, а сега прехвърляше топката в собствените й ръце.
— Нали не очакваш от мен да си стоя тук и да обсъждам с теб ефекта от сексуалното привличане?
— Не, очаквам да кажеш „да“ или „не“.
Тя погледна назад към „Русалка“. Майка й все още стоеше на парапета. После отмести очи към мъгливия връх на Нейвис. По дяволите!
— Матю, нямаме дрехи, никакъв багаж, нямаме стая.
— Това „да“ ли е?
Тя отвори уста и се чу как заеква.
— Това е някаква лудост.
— Значи е „да“ — реши той и форсира двигателя. Повече не й проговори.
Стигнаха до кея и вързаха лодката. Докато прекосяваха плажа на метър един от друг, той посочи един свободен шезлонг и каза:
— Седни. Ще се върна след малко.
Твърде объркана, за да спори, Тейт седна и заби поглед в босите си крака. Една от сервитьорките спря край нея и й предложи питие от таблата, която носеше, но единственият отговор, който получи, бе едно вяло поклащане на главата и смутена усмивка.
Тейт погледна към морето, но „Русалка“ и „Ново приключение“ бяха далеч и не се виждаха. Сякаш бе прерязала пъпната си връв.
Ако това бе отговор, то не искаше да мисли повече за въпроса. Но когато Матю се върна и й протегна ръка, тя я пое. Минаха в мълчание през градините и хълма, покрит със зелена морава.
Той отключи плъзгащата се стъклена врата, затвори я зад тях и щракна резето.
Стаята беше светла, просторна, цветовете преливаха в нежен пастел. По покривката на леглото нямаше нито една гънка, възглавниците изглеждаха пухкави. Тя не можеше да откъсне погледа си от него, стресна се само веднъж, когато Матю спусна щорите и стаята потъна в полумрак.
— Матю…
— Ще говорим после. — Той се пресегна зад нея да разплете плитката й. Искаше косата й да е свободна, да се дипли в ръцете му.
Тя затвори очи и можеше да се закълне, че подът се надигна под краката й.
— А ако това е грешка…
— Никога ли не си правила грешки?
Усмивката му я заслепи и тя се улови, че му отговаря със същото.
— Една или две. Но…
— По-късно. — Той наведе глава и откри устните й.
Бе се чувствал сигурен, че му е жизненонеобходимо да се гмурне в нея, така както понякога му бе необходимо да се гмурне в морето, за да запази, или най-малкото да открие, здравия си разум. Бяха го сърбели ръцете да разкъса дрехите й, да докосне кожата под тях и да превърне в своя собственост онова, от което навремето се бе отказал.
Но яростният глад, който го бе пришпорил да я доведе тук, улегна, щом вкусът й се вля във вените му. Сладка като вчерашен ден, свежа като мига на настоящето. Любовта, която така и не бе успял да обуздае напълно, го удави в триумфалната си вълна.
— Нека те видя — промърмори той. — Толкова чаках, за да те видя.
Грижовно и нежно той свали блузата от треперещото й тяло и я пусна на пода. Отдолу тя бе бледа като слонова кост и мека като сатен, изтънчен пир за ръцете и очите.
— Цялата… — Докато устните му пробягваха по голото й рамо, той свали шортите и памучните бикини под тях.
Неговата русалка. Той бе почти зашеметен от това откритие. Толкова стройна, толкова бяла и толкова красива.
— Матю. — Тя издърпа ризата през главата му, отчаяно нетърпелива да открие плътта му със своята. — Докосни ме. Трябва да ме докосваш.
Със звука на тези думи в главата си, той я положи на леглото и спокойно, умело, достави наслада и на двама им.
Нежността бе толкова неочаквана. Толкова изкушаваща. Бе я съзряла веднъж, скрита в безочливия млад мъж, който бе откраднал сърцето й. Но да я открие сега, след толкова време, бе като да открие съкровище. Ръцете му милваха и галеха, и вълнуваха, докато устата му търпеливо поглъщаше въздишките й.