Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
Разравяше пясъка, за да огледа отблизо едно коралово образувание. Погледна през рамо и видя Матю да натиква едно парче конгломерат в кошчето за ловене на омари. Понечи да му се усмихне с усмивката, запазена за случаите, когато бе сигурна, че той не я вижда, и изведнъж остра болка проряза ръката й под китката.
Тя дръпна ръката си и в същия момент главата на змиорката се скри в цепнатината сред корала, която й служеше за дом. Още преди Тейт да се ядоса и да прокълне собствената си небрежност, Матю бе вече до нея, стиснал пръстите на ранената й ръка, докато кръвта обагряше водата. Тревогата в очите му премина през бариерата на собствения й шок. Даде му сигнал, че е добре, но той вече бе обвил ръка около кръста й и риташе към повърхността.
— Отпусни се — заповяда й той веднага щом изплю мундщука си. — Ще те издърпам до лодката.
— Нищо ми няма. — Но от пулсиращата болка очите й се насълзиха. — Просто драскотина, нищо повече.
— Отпусни се — повтори той. Докато стигнат до стълбата, лицето му бе не по-малко бледо от нейното. Извика на Рей и се зае да разкопчава каишите на кислородните й бутилки.
— За бога, Матю, това е най-обикновена драскотина!
— Млъкни, по дяволите! Рей!
— Какво? Какво става?
— Ухапа я змиорка. — Матю му подаде бутилките й. — Помогни ми да я прехвърлим.
— Господи, човек ще си помисли, че ме е сдъвкала акула — измърмори тя, после примигна, когато осъзна какво е изтърсила. — Добре съм — побърза да каже тя, когато майка й се втурна тичешком към парапета.
— Дай да видя. Ох, слънчицето ми! Рей, донеси ми аптечката.
— Само ме гризна — настоя на своето Тейт, когато Марла я бутна да легне на пейката. — Сама си бях виновна. — Тя въздъхна и проследи с поглед Матю, който се прехвърляше през парапета. — Нямаше нужда да създаваш цялата тази паника, Ласитър.
— Дай да видя това проклето нещо! — С рязко движение, което накара Марла да примигне от изненада, той я отстрани с рамо и сам взе ръката на Тейт. Избърса с палец кръвта и отдолу се показа плитка драскотина. — Май ще мине и без шевове.
— Какви шевове, за бога! Само една… — Тейт млъкна, когато Матю издърпа аптечката от ръцете на Рей. Следващият звук, който излезе от устата й, бе писък, предизвикан от антисептика, който той изля върху раната. — Сега пък се правиш на доктор Ох Боли!
Кръвното му налягане постепенно се връщаше към нормалните си стойности.
— Сигурно ще ти остане белег. — С раздразнението му бе по-лесно да се справи, отколкото със страха, така че той вдигна очи и й се озъби. — Глупачка!
— Може да се случи на всеки, нали?
— Не и ако внимава.
— Аз внимавах.
— Пак се беше размечтала.
Рей и Марла си размениха погледи, докато спорът и медицинският преглед продължаваха.
— Теб сигурно никога нищо не те е хапало. Ръцете ти са целите в белези!
— Говорим за теб. — Вбесяваше го мисълта, че тези прекрасни фини ръце може да загубят съвършенството си.
Тя изсумтя и сви пръсти. Превръзката бе малка, спретната и професионално направена. По-скоро би си отхапала езика, отколкото да го признае на глас.
— Няма ли да го целунеш и да кажеш, че ще мине като на кученце?
— Естествено. — Той я вдигна на крака и докато удивените й родители ги гледаха втренчено, залепи устните си върху нейните в дълга, дълбока и настоятелна целувка.
Когато отново бе в състояние да проговори, Тейт педантично прочисти гърлото си и каза:
— Не уцели — и вдигна бинтованата си ръка пред очите му.
— Нищо подобно. Точно устата ти имаше нужда от помощ, любима.
— Сериозно? — Очите й се свиха до тесни цепнатини. — Сега пък стана специалист по нуждите ми.
— Винаги съм знаел от какво имаш нужда, Червенушке. Само кажи и… — Внезапно той си спомни, че не са сами, обузда чувствата си и отстъпи крачка назад. — Най-добре си вземи два аспирина да поуспокоят болката.
Брадичката й бе вирната като копие.
— Не ме боли. — Тя се обърна и вдигна бутилките си.
— Къде отиваш, по дяволите?
— Връщам се долу.
— Връщаш се друг път.
— Само се опитай да ме спреш.
Рей понечи да каже нещо, но Марла го потупа успокоително.
— Остави ги да излеят напрежението, скъпи — промърмори тя. — Изглежда, къкри от доста време.
— Искаш да се опитам да те спра значи? Добре! — Оставил емоциите да вземат връх, Матю грабна бутилките от ръцете й и ги метна през борда. — Това трябва да свърши работа.
Единственото, което Тейт успя да направи, бе да зяпне, после извика:
— Ах ти, идиот такъв! Тъп кучи син! Скачай и ми донеси бутилките или не знам какво ще става!