Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Вземи си ги сама, нали нямаш търпение да се гмурнеш.
Беше грешка да й обръща гръб. И той си плати за нея. Тейт се хвърли към него. В последния момент той усети намерението й и в старанието си да се спаси, смени рязко посоката. Но тя направи същото и последвалият сблъсък изпрати и двамата зад борда.
— Не трябва ли да направим нещо, Марла? — попита Рей, докато стояха край парапета.
— Мисля, че и сами се справят добре. Гледай, за малко да го улучи с това кроше! И то с ранената си ръка.
Матю избегна удара в последната секунда. Но не се справи толкова добре с юмрука, насочен към слабините му. Макар и обезсилен от съпротивлението на водата, ударът й си заслужи изръмжаването му.
— Стига толкова — предупреди я той и улови ранената й ръка за китката. — Ще пострадаш.
— Ще видим кой ще пострада! Върви да ми извадиш бутилките.
— Изключено е да слезеш долу преди да сме сигурни, че няма да се появи алергична реакция към ухапването.
— Ще ти дам аз една алергична реакция! — викна тя и заби едно кроше в брадичката му.
— Добре, това вече преля чашата. — Той я потопи под водата, после я издърпа отгоре, проврял ръка под брадичката й в не съвсем нежната хватка на плажните спасители. Всеки път, когато го одраскаше или започваше да го ругае, той я потапяше отново. Докато стигнат до стълбата, тя едва си поемаше дъх.
— Стига ли ти толкова?
— Копеле!
— Май още едно солидно потапяне…
— Ей, на „Приключение“!
Матю отслаби хватката си. Викаше ги Бък от борда на „Русалка“, която се приближаваше от югоизток, където Бък и Лару бяха оглеждали дъното със сензора.
— Ей! — извика още веднъж Бък. Лару се бе облегнал самодоволно на парапета край носа. — Попаднахме на нещо.
— Качвай се на борда — измърмори Матю на Тейт и само дето не я пренесе нагоре по стълбата.
Бък прецизно спря „Русалка“ успоредно с „Ново приключение“ и угаси двигателите.
— Сензорите уловиха купчина метал. Уредът за дълбочината също отчита нещо. Оставихме шамандура — трийсет градуса югоизток. Боже, ако питаш мен, може и да сме я намерили!
Тейт си пое дълбоко дъх.
— Искам си бутилките, Матю. — Очите й блестяха. — И този път хич не си и помисляй да ме спираш!
(обратно)Имаше няколко начина да се маркира потънал кораб, когато се налага да напуснеш мястото, където си го намерил. Стандартните методи включваха ъглови измервания, направени със секстант спрямо три неподвижни точки, ориентация по компас с деветстепенен обхват или просто да се използват далечни обекти като отправни точки на местоположението му. Матю бе използвал всички начини.
Бък бе оставил само една обикновена шамандура, но Матю знаеше, че този метод има своите недостатъци. Шамандурите можеха да потънат или да бъдат повлечени от вълнението. И, което бе по-важно в случая, шамандурата можеше да бъде видяна не от когото трябва. В името на секретността той записа данните от компаса, изчисли разстоянието до далечната Маунт Нейвис като отправна точка, после нареди на Бък да премести шамандурата далеч от предполагаемото местоположение на потъналия кораб.
— Ще държим шамандурата на една линия с групата дървета в онази част на острова — каза той на Рей и му подаде бинокъла, така че партньорът му да получи представа за ориентирите.
Стояха на палубата на „Ново приключение“: Матю във водолазния си костюм, Рей, облечен със свободни памучни панталони и с тъмни очила. Той вече се занимаваше с компаса си, отчитайки позицията, която щеше да впише в корабния дневник.
— Няма да пуснем котва тук. — Матю обходи с поглед морето, отбелязвайки красивия катамаран, който превозваше туристи, тръгнали на леководолазна обиколка от Нейвис до Сейнт Кристофър. Жизнерадостните звуци на палубния оркестър се носеха празнично над водата. — Ще използваме шамандурата като ориентир и ще минем откъм Маунт Нейвис.
Рей кимна и се зае да записва координатите, а Матю продължи:
— Тейт може да направи скици на дъното, а ние ще ги разчитаме в движение.
Рей провеси бинокъла на врата си и се вгледа в решителното изражение на Матю.
— Заради Вандайк, нали?
— Именно. Ако разбере какво правим, няма да може да се довлече тук и да кацне директно над находката. Няма да знае разстоянието, нито отправните точки, които сме избрали, нито дори от коя страна на шамандурата се гмуркаме — откъм острова или откъм открито море. А това доста ще го затрудни.
— А на нас ще осигури време — съгласи се Рей. — Ако това не е „Изабела“…
— Скоро ще разберем — прекъсна го Матю. Не искаше да се измъчва с предположения. Искаше да знае със сигурност. — Така или иначе, по-добре да вземем предпазни мерки. — Той надяна плавниците си. — Хайде, Червенушке, раздвижи се.