Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Значи си учила — подсказа й Матю.
— Да. И винаги, когато ми се откриеше възможност да приложа наученото при някоя експедиция, се възползвах от случая.
— А „Изабела“? Не е ли и тя една възможност?
— Това времето ще покаже. — Тя отвори менюто, хвърли му един бърз поглед, после вдигна към него широко отворените си очи. — Матю!
— Успях да поспестя някой и друг долар през годините — увери я той. — Освен това ти винаги си ми била щастливото талисманче. — Той взе ръката й в своята. — Този път, Червенушке, ще се приберем у дома богати.
— Значи това все така е най-важното? Добре. — Тя сви рамене. — Ти черпиш, Ласитър. Щом искаш да живееш за днешния ден, аз нямам нищо против.
Докато се хранеха, а виното шипеше в чашите им, слънцето се снижи над хоризонта, после потъна в морето, обагряйки въздуха с краткия и до болка прекрасен полумрак на тропиците. Тъкмо навреме откъм вътрешния двор се разля музика.
— Не си ми разказал за твоите осем години, Ласитър.
— Нищо кой знае колко интересно.
— Построил си „Русалка“. Това определено е интересно.
— Тя е красавица. — Той погледна към морето, където „Русалка“ се люлееше някъде извън полезрението му. — Точно каквато си я представях.
— Каквото и да стане с „Изабела“, теб те чака голямо бъдеще в проектирането и строежа на яхти.
— Повече никога няма да работя, колкото да свържа двата края — тихо каза той. — Да правя онова, което трябва да се направи, и да забравям онова, което в действителност искам.
Безпощадността в очите му я порази дотам, че тя се пресегна да докосне ръката му.
— Това ли си правил?
Изненадан, той отново погледна към нея. Вдигна нехайно рамене и сплете пръстите си с нейните.
— Не го правя сега. А само това има значение. Знаеш ли какво, Червенушке?
— Какво?
— Красива си. Не. — Той се усмихна лениво, когато тя се опита да издърпа ръката си. — Сега си ми в ръцете. Засега — поправи се той. — Свиквай.
— Фактът, че предпочетох теб пред виста, явно ти е завъртял главата.
— А и този глас — промърмори той, доволен от начина, по който смущението се смеси с играта на светлината от свещите в очите й. — Мек, бавен, плавен. Като мед с добавка от подходящото количество добър бърбън. Един мъж може да се удави само като те слуша, Червенушке.
— Мисля, че прекали с шампанското. Аз ще управлявам лодката на връщане.
— Добре. Но ще изтанцуваме поне един танц. — Той направи знак да му донесат сметката.
От един танц нямаше да я заболи. Ако не друго, поне можеше да използва близкия контакт на телата им, за да го убеди, че няма никакъв шанс да я изкуши дотолкова, че да приеме кратката любовна авантюра, към която той явно се стремеше.
Можеше да се наслаждава на компанията му, без да губи повторно ума и сърцето си.
За да му покаже колко малко я интересува това, тя му позволи да я държи за ръката, докато отиваха към вътрешния двор под терасата.
Мелодията беше бавна и еротична, а интерпретацията на думите — доста пиперлива. Мъж и жена седяха сгушени в сенките, обвили масата им, но на дансинга нямаше други двойки, когато Матю я взе в прегръдките си.
Взе я близо до себе си, така че телата им сляха извивките си, а бузата й нямаше друг избор, освен да се притисне в неговата. Без да мисли, тя затвори очи.
Би трябвало да е подготвена за любезността и хитростта му. Но не бе очаквала, че стъпките й ще паснат така съвършено с неговите.
— Не знаех, че можеш да танцуваш.
Той прокара ръка по гърба й до точката, където материята на роклята отстъпваше пред голата плът — плът, която потръпна от допира му.
— Много неща не знаехме един за друг. Но аз знам точно как миришеш. — Той я подуши точно под ухото. — Това не се е променило.
— Аз съм се променила — каза тя, опитвайки се да потисне реакцията си, докато огънят облизваше уязвимата й плът.
— Но те чувствам същата в ръцете си. — Той посегна да измъкне фибите от косата й.
— Престани.
— Харесваше ми къса. — Гласът му бе тих като бриза и също толкова съблазнителен. — Но така е по-добре. — Устните му едва доловимо докоснаха слепоочието й. — Някои промени са такива.
Тялото й трепереше — онези бързи, неволни потрепвания, които си спомняше толкова добре.
— Сега сме различни — промърмори тя. Искаше й се това да е вярно, изпитваше нуждата да е вярно. Но ако беше, тогава защо бе толкова лесно да се отпусне в ръцете му, сякаш от последния път не ги делеше и секунда?
— Много други неща са си същите. Като начина, по който тялото ти пасва на моето.
Тя рязко отметна глава и почти подскочи, когато устните му блъснаха нейните.