Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Когато Лита Моралес изглеждаше така, мозъкът му отказваше да работи нормално.
— Е, кой ще бъде първият ти клиент?
Тя стана и отиде до красива бяла етажерка. Едуард гледаше как мускулите на високото й стегнато дупе се свиват и разпускат под бялата рокля и усети слабините му да пулсират. По дяволите! Направо бе пристрастен към нея.
Лита извади изрезка от вестник и му я подаде. Той забеляза, че статията е прилежно изрязана и внимателно запазена, сякаш е банково извлечение. Твърдата й решимост личеше във всичко, с което се захващаше.
— Този човек. Джослин Уилсън.
— Той знае ли го? — меко попита Едуард с един от онези изблици на просветление, които толкова я объркваха.
— Ще разбере. — Тя изгълта шампанското от чашата си и се наведе към него, отърквайки настръхналите зърна на гърдите си в ризата му. Взе чашата от ръката му и го целуна, като плътните й, сочни устни плениха неговите, а езикът й палаво се гмуркаше в устата му. — Хайде идвай в леглото!
Офисите на Джослин Уилсън бяха разположени в една от многото красиви сгради на Сейнт Джеймс Стрийт, до площад „Пикадили“, близо до „Хачърдс“ и всички скъпи и отбрани магазини за ризи и обувки, където Едуард обичаше да пазарува. Навсякъде се носеше усещането за пари и власт. Трупано с години богатство. Не някакви си новобогаташи, които биха наели латиноамериканско момиче от Ню Йорк, едва прехвърлило двайсетте.
Лита бе минала оттук два пъти. Като проучване на терена. Познаването на клиента представляваше много съществена част от рекламния бизнес. В Търговския регистър пък се бе запознала с годишните отчети на „Ланкастър Холдингс“ и на „Уилсън Шипинг“. После бе позвънила в офиса на „Ню Уейв“ в Ню Йорк. Благодарение на връзките си Джанис успя да намери отзиви в английската преса и Лита прекара цял уикенд в четене на истории за Ребека, Рупърт и малката им семейна империя.
„Сигурно е страхотно да си роден със сребърна лъжичка в устата!“, горчиво си мислеше тя, докато прелистваше изцапаните с мастило страници. Лорд Ланкастър й се усмихваше от палубата на поредната яхта или облегнат на своя ролс-ройс… Ребека организираше бал в огромното си провинциално имение, на който присъстваха цял куп сноби с титли и кожени палта. Прочете и историите за раздялата им. Сякаш на някого му пукаше за глупавата им любовна връзка. Лита съжаляваше единствено, че Рупърт Ланкастър бе изчезнал. Според „Дейли Мейл“ той караше ски в Сейнт Мориц. Сигурно и там се опитваше да измъкне чрез измама пари от някоя богата европейка. Лита разполагаше с Ребека Ланкастър, която очевидно никога не е била принудена да работи и ден през живота си. Късче по късче тя сглоби картината на живота й. Родители аристократи, наследява имение и богатство още като бебе, израства в Америка. Лита познаваше такива като нея. Бостънски госпожици в Хамптънс, които никога е работеха и по цяло лято играеха тенис, с бели плетени пуловерчета и диамантени гривни на китките. Цялата почервеня от гняв, докато четеше за живота на почитаемата Ребека Ланкастър и си припомняше собственото си детство, когато бе чистила до припадък малкия апартамент на семейството си, защото това бе единственият начин да се пребори с хлебарките. И как бе започнала от нулата и с мъка си бе пробивала път в рекламния бизнес, чак до момента, в който бе основала собствената си малка фирма. Разбира се, госпожица Ланкастър не се бе сблъсквала нищо подобно. Тя бе получила наготово мястото на главен изпълнителен директор в конгломерата на татенцето си, а после бе оставила непрокопсаното си гадже с титла да съсипе компанията.