Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Ужасно ме уплаши, Шавал, направо тръпки ме побиха. - Изгледа го високомерно.
- А! И като стана дума за тръпка... сутринта се запознах с госпожица Ортанс. Малката е готино парче! Така си върти задничето, че може кораб да потопи...
- Тя е на петнайсет.
- И к’во... изглежда като на двайсет! Кофти удар по самочувствието, а? Както си близо до критическата...
- Омитай се, Шавал, изчезвай! Ще му предам и той ще те повика...
- Както желаете, драга ми госпожо, и... внимавай, кротко с виаг-рата! - изхили се злобно и излезе.
Жозиан сви рамене и надраска бележка за Марсел: „Среща с Шавал. Има предложение от ИКЕА. Дал е съгласие...“ Спомни си, че преди по-малко от година се въргаляше в прегръдките на Шавал. „Има нещо злобно и порочно в него, което привлича и подлудява. Защо добродетелта не ми действа по същия начин? Сигурно и аз съм порочна...“
„Проблемът с изнасянето на производството в чужбина - разсъждаваше Марсел, без да изпуска от поглед присвитите малки очи на украинеца, седнал срещу него, смачкан в овехтялото си пепитено палто - е този, че се налага непрекъснато да се прибягва до него. Тъкмо си попаднал на някое изгодно място с ниски надници, където социалните осигуровки не съществуват и можеш да експлоатираш на воля работната ръка, и хоп, страната вземе, че се присъедини към Европа или нещо подобно и кранчето секва.“ Той се занимаваше само с това - да мести насам-натам заводите си, да търси посредници, които да му продават сградите заедно с персонала, да раздава подкупи наляво и надясно, да свиква с местните обичаи... Едва се настаняваше, и се налагаше да се изнася. Все по на изток. Движеше се в посока срещу слънцето. След Полша и Унгария дойде ред на Украйна. Най-добре направо да отиде в Китай! Само че Китай е много далеч. Вече беше направил няколко завода там и знаеше колко е трудно. Нуждаеше се от помощник. А Марсел младши се бави и го няма никакъв! „Не мога да издържа, докато стане пълнолетен.“
Въздъхна и отново нададе ухо за аргументите на украинеца. Наля му още уиски, добави две бучки лед и с широка усмивка му подаде чашата, побутвайки към него договора. Онзи леко привдиг-на кълка, за да поеме чашата, извади писалка, отвинти капачката: „Готово, каза си Марсел, готово! Ще подпише.“ Украинецът обаче се поколеба... измъкна плик от джоба на сакото си и му го подаде с думите: „Тук са пътни мои разходи, вие може ли да мине за ваша сметка?“ „Няма проблем“ - отвърна Марсел, отвори плика и хвърли бърз поглед на тестето смачкани листчета: сметки от ресторанти, прекалено висока хотелска сметка, фактури от луксозни бутици, бележка за цяла каса шампанско, парфюми „Ив Сен Лоран“, пръстен и гривна „Мобусен“. Всички сметки без изключение бяха на името на Марсел Гробз. Голям хитрец бил този украинец! Ще трябва да плати, с едно драсване на перото да уреди безумията на дебелата свиня! „Няма проблем - увери той и намигна на украинеца, който чакаше с писалката в ръка, - няма проблем, ще ги предам в счетоводството, поемам всички разходи.“ Усмихна се още по-широко, за да разбере онзи, че всичко е наред, че няма какво да чака и сега вече трябва да подпише, какво иска още? Човекът чакаше и малките му очички проблясваха с гневно нетърпение. „Няма проблем, вие сте ми приятел и... всеки път, когато дойдете в Париж, ще бъдете мой гост.“
Онзи се усмихна, отпусна се, очите му се притвориха като две тъмни цепки, той се наведе над договора и подписа.
)
Филип Дюпен вдигна крака на бюрото си и се зачете в делото, което му бе оставила Каролин Вибер. В бележката, приложена към него, се казваше: „Притиснати сме, не можем да се измъкнем, ще посъветваме клиента да откупи, но той не желае да инвестира, по всичко личи, че остава единствено сливане, на френския пазар няма място за двама конкуренти от такъв мащаб...“ Той въздъхна и започна да чете от началото. Очевидно идваше краят на текстилната промишленост във Франция, но предприятие от ранга на „Лабо-нал“ се държеше и реализираше печалби, защото се беше специализирало в производството на луксозни чорапи. Абсолютно задължително беше френските предприятия да се специализират в луксозните производства, във високото качество, а масовата продукция да оставят на китайците. Това изискваше пари: покупка на нови машини, получаване на нови патенти, инвестиции в развойната дейност, в рекламата. Как да накараме клиента да го разбере? Той си изхлузи обувките и размърда пръсти в чорапите. Марка „Лабонал“. Англичаните са го прозрели отдавна. Те са се отказали от тежката индустрия, запазили са си само услугите и държавата им върви прекрасно. Филип въздъхна. Обичаше страната си, обичаше Франция, но се беше превърнал в безсилен свидетел на крушението на най-успеш-ните й предприятия, които загиваха, защото им липсваше динамич-ност, въображение, дързост. Нужно бе да се промени мисленето, да се разяснява, да се обучава, но никой ръководител не искаше да поеме риска. Риска да си докара четвърт час непопулярност в името на бъдещето. Телефонът звънна. Беше директната линия на секретарката.