Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Не, благодаря. Трябва да запазя главата си бистра, защото ще работя следобед. Той кога ще ми издаде книгата?
- Нашата книга... Жозефин, не го забравяй! А след като излезе, ще бъде МОЯТА книга. Внимавай да не се изпуснеш.
Жозефин почувства как сърцето й замира. Беше се привързала към историята, към Флорин, към родителите й, към съпрузите й. Вечер за приспиване им измисляше имената, цвета на косата, на очите, мислено описваше характерите им, даваше им живот, минало, настояще, настаняваше ги в имение, замък, мелница, дюкян, препускаше заедно с конниците, учеше се да меси хляб, започваше да бродира голям гоблен, живееше техния живот, направо не й се заспиваше. „Това си е моя история“ - за малко да каже на сестра си.
- Сега сме февруари... Предполагам, че ще го издаде през октомври или ноември. Септември започва новият литературен сезон, излизат много книги! Ще трябва да предадеш ръкописа през юли. Имаш шест-седем месеца за писане... Достатъчно време, нали?
- Не знам - отвърна Жозефин, засегната, че сестра й говори с нея като със секретарка.
- Ще се справиш. Престани да се притесняваш! Най-важното е, Жо, никому нито дума! Ако искаме комбината да успее, не трябва да споменаваме за нея пред никого, абсолютно пред никого! Разбрано?
- Да - промълви Жо с изтънял гласец.
Сърбеше я езикът да поправи сестра си, че не става дума за „комбина“, а за „моята книга, ти говориш за моята книга“. Господи - помисли си тя, - прекалено съм чувствителна, всичко ме наранява.
Ирис махна на сервитьора и поръча чаша шампанско.
- Само една ли? - учуди се той.
- Да, само аз празнувам.
- И аз бих се присъединил към вас - заяви той, изпъчил гърди.
Ирис го изгледа с омайните си сини очи и той се оттегли, под-
свиркайки си хабанерата от „Кармен“.
- Какво става, пак нищо?
- Нищо... отчаяна съм!
- Не, нормално е. Вземала си хапчета години наред, а сега смяташ, че с едно щракване на пръсти - хоп, - и ще прихванеш! Търпение, търпение! Благословеното дете ще се появи, когато му дойде времето.
- Сигурно съм много стара, Жинет... скоро ставам на трийсет и девет. А и Марсел полудя!
- Толкова сте ми смешни двамата, все едно сте младоженци. Едва от три месеца опитвате!
- Води ме на разни прегледи: да провери дали съм добре; дали всичко ми е на място и функционира както трябва. Аз, дето забременявам от поглед!
- Била ли си бременна досега?
Жозиан кимна с най-сериозен вид:
- И три пъти абортирах! Тъй че...
- Значи се страхува да не си се повредила...
- Луда ли си! Не съм му казвала. Нито дума!
- Абортирала си някой малък Гробз? - попита смаяна Жинет.
- А ти как си го представяш? Да не съм Дева Мария? Да нямам някой Йосиф подръка! А и Марсел, какъвто е бъзльо и се свива пред Клечката за зъби... Пред нея губи ума и дума! И сега дори не съм сигурна. Кой ще ми гарантира, че ако имам дете, той ще го признае?
- Обещал ти е.
- Сякаш не знаеш, че обещанията са важни само за тези, които ги получават.
- Без такива, Жозиан! Не и в този случай! Направо се е побъркал, само за това говори, на диета е, кара колело, храни се с екологични продукти, спрял е цигарите, мери си кръвното сутрин и вечер, изучил е от кора до кора всички каталози за бебешки дрешки, само дето още не е пробвал някоя ританка!
Жозиан я гледаше колебливо.
- Ами... Добре, ще видим какво ще стане, когато хвърли семенцето. Но ти казвам, само още веднъж да клекне пред Клечката, ще избухна и ще пратя всичко по дяволите, и таткото, и детето.
- Внимавай! Идва.
Марсел се качваше по стълбите, следван по петите от някакъв здравеняк, който спираше на всяко стъпало и пуфтеше. Марсел представи на Жозиан и Жинет господин бизнесмена от Украйна. Двете жени с усмивка кимнаха. Марсел нежно погледна Жозиан и се наведе да я целуне леко по темето, докато украинецът влизаше в кабинета му.
- Добре ли си, душко?
Сложи ръка на корема й и Жозиан я отмести.
- Престани да се държиш с мен като с кокошка носачка, ще взема наистина да снеса.
- Нищо, а?
- От сутринта ли? - отвърна тя с иронична усмивка. - Не, съвсем нищо. Хоризонтът е чист...
- Не се майтапи, душко.
- Не се майтапя, писна ми!
- Остана ли от уискито?
- Да, има и лед в минибара. Смяташ да го напиваш ли украинеца?
- Ако искам да подпише при моите условия, направо съм длъжен!
Изпъна рамене, влезе в кабинета и преди да затвори вратата, пошушна на Жозиан:
- А, да не забравя! Никой да не ни безпокои, докато не се хване на въдицата!
- Разбрано... И никакви телефони ли?