Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Само ако е спешно... Обичам те, душко! Аз съм най-големият щастливец.
Изчезна зад вратата, а Жозиан погледна разочаровано Жинет. Кажи ми какво да го правя такъв мъж, сякаш питаха очите й. Откакто Марсел й предложи да й направи дете, тя не можеше да го познае. На Коледа я беше изпратил на зимен курорт. Звънеше й всеки ден, за да разбере дали диша правилно, тревожеше се, ако се закашляше, веднага я караше да отиде на лекар, заповядваше й да яде червено месо, да взема витамини, да спи по десет часа, да пие сок от моркови и портокали. Четеше „Аз чакам дете“, водеше си записки, коментираше ги по телефона, информираше се за различните пози на раждане, „А седнала, мислила ли си за това положение? По този начин са раждали едно време и за бебето по не е уморително, излиза по-бавно, не се мъчи да търси изхода, може да намерим акушерка, която да се съгласи, какво ще кажеш?“ Тя се разхождаше с часове в снега, замислена за детето. Чудеше се дали ще бъде добра майка. „Като се сетя каква беше моята майка... не знам дали майките се раждат, или се научават на майчинство? И защо моята майка никога не се държеше майчински? Ами ако повторя поведението й независимо от доброто ми желание?“ Потреперваше, гушеше се в яката си и отново поемаше. Изтощена се връщаше в четиризвезд-ния хотел, в който я бе настанил Марсел, поръчваше да й донесат в стаята супа и кисело мляко, пускаше телевизора и се мушкаше под меките топли завивки на просторното легло. Случваше се да се сети за Шавал. За слабото му нервно тяло, за ръцете му на гърдите й, за устата му, която я хапеше, докато не по помолеше за милост... Тръ-скаше глава, за да го пропъди от ума си.
- Ще полудея! - възкликна Жозиан.
- Я ми кажи, да не ми се привижда - или Марсел си е присадил коса?
- Не ти се привижда. Освен това веднъж седмично ходи в някакъв институт за разкрасяване да му почистват кожата! Иска да бъде най-красивият татко на света...
- Колко сладко!
- Не, Жинет, обезпокоително е!
- Добре, ще ми дадеш ли бордерото за доставка, за което те бях помолила? Пристигна пратката и Рьоне иска да я проверя...
Жозиан порови из листовете, натрупани върху папката, откри формуляра, от който имаше нужда Жинет, и й го връчи. На излизане от стаята на Жозиан Жинет се размина с Шавал.
- Тя тука ли е? - попита той, без дори да я поздрави.
- „Тя“ си има име, ако не знаеш.
- О, я стига! Няма да я изям приятелката ти.
- Внимавай, Шавал, внимавай!
Той я избута с рамо и влезе при Жозиан.
- Е, хубавице, още ли си падаме по старците?
- Твоя работа ли къде си намествам задника?
- Спокойно! Не се пали толкова! Той тука ли е? Може ли да го видя?
- Изрично предупреди да не го безпокоя по никакъв повод.
- Дори в случай, че му нося важна новина?
- Точно така.
- Дори новината да е много важна?
- Става въпрос за голяма риба. Не можеш да се мериш с него, чироз такъв...
- Така си мислиш ти.
- И съм права! Ще дойдеш, когато пожелае да те приеме...
- Тогава ще се окаже прекалено късно...
Той се престори, че си тръгва, но очакваше Жозиан да го повика обратно. Тъй като тя не помръдна, засег нат се обърна и попита:
- Не искаш ли да разбереш за какво става дума?
- Ти не ме интересуваш вече, Шавал. Струва ми огромно усилие дори да вдигна поглед към теб. Тук си от десет минути и вече ме хващат спазми.
- О, какви ги приказва малката яребичка! Откакто се върна в леглото на великия шеф, се е самозабравила, ще се пръсне от необуздани претенции.
- Най-вече си живее спокойно. А това, малкият, е по-важно от всичките креватни гимнастики на света! Живея си и си гледам кефа!
- Една от радостите на старостта.
- О, я стига дрънка! Това, че си само три години по-млад от мен, хич не те прави сукалче! И теб няма да те подмине подаграта.
Той самоуверено се усмихна. Тънките мустачки, които оформяше със самобръсначката, се вирнаха и заприличаха на островърха шапчица.
- По-добре да те светна - небрежно подхвърли той. - Омитам се оттук! Предложиха ми да оглавя представителството на ИКЕА във Франция и вече дадох съгласието си...
- До теб ли допряха! Да не искат фирмата им да фалира?
- Хили се, хили се! Ти беше първата, която предложи да ме повишат. Значи не съм чак толкова зле. Те ме намериха, скъпа! Не се наложи да си мръдна дори малкото пръстче, дойдоха на крака да ми направят предложение. Двойно по-висока заплата, куп предимства, позлатиха ме и казах „да“. Понеже съм почтен човек, дойдох да предупредя Стария. Но ти ще му го кажеш, когато ви остане малко свободно време в леглото... И след това ще се разберем кога да уредим нещата. Колкото по-скоро, толкова по-добре, нямам желание да гния тук. Вече чувствам, че започвам да плесенясвам, и ставам много раздразнителен... Ще ви застрелям и двамата от упор, любима моя! От упор!