Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Подобна мисъл изобщо не ми беше минавала през ума... обаче от известно време, да, страхувам се. Чувствам как се отдалечава от мен, вече ме гледа с други очи. Дори изревнувах на Коледа, двамата се държахте като съзаклятници. На теб ти говори с повече уважение и сърдечност, отколкото на мен...
- Пълни глупости!
- Уви, не... Аз съм безжалостно трезвомислеща. Имам много недостатъци, но не съм сляпа. Чувствам кога съм интересна на някого и кога не съм. Не понасям да се отнасят към мен с безразличие.
Тя проследи с поглед виещия се дим от цигарата и се сети за срещата със Серюрие. За малкия кабинет, в който я прие. Устата му силеше похвали, очите му лъщяха от интерес. Почувства как отново живва. Той беше едновременно внимателен и почтителен. Подръпваше от дебелата пура, чийто тръпчив аромат изпълваше кабинета, и в същото време даваше точни оценки за историята, съчинена от Жозефин. „Отлична идея, девойката, която иска да стане монахиня, обаче я принуждават да се омъжи. Отлична идея, че всеки път попада право в целта и сключва печеливш брак, получава богатство и слава, но остава за кой ли път вдовица. Много добра е идеята за смирението, което преследва неотклонно и което й се изплъзва, много удачна промяна на обкръжението, това обвързване с рицар, трубадур, проповедник, принц от френската кралска династия...“ Крачеше из стаята, та й се замая главата. „Модерно, но и очарователно старомодно, забавно, наивно, хитроумно, разчупено, четивно! Ако добавите и лека загадъчна нотка, няма да има грешка... Хората са луди за интриги, в които се преплитат френската история, религията, падат си по истории за убийства и любов, за Бога и дявола... но вие ще се справите, няма да се опитвам да ви влияя! Това, което прочетох, ме заплени. Да си призная честно, не предполагах, че в толкова красива глава се крият толкова знания и талант... А откъде изровихте тази история със стъпалата на смирението! Направо е прекрасна! Прекрасна! Жена, подложила се на ужасни терзания в името на смирението, става героиня пряко лич-ната си воля! Гениална идея!“ С широк жест, преливащ от ентусиазъм, той хвана ръцете й и с пламенен порив ги стисна. После й връчи чека с думите, че е готов да й преведе втората част по всяко време. Ирис предпочете да не споменава тази подробност пред сестра си. С разтреперани крака и разтуптяно сърце напусна кабинета на Серюрие.
- Откъде изкопа тази история със стъпалата на смирението? -попита тя, като се постара да не проявява възхищението си.
- От правилото на свети Бенедикт... казах си, че ще пасне добре, щом описвам девойка, която копнее да се посвети на Господ. Стреми се да се постави изцяло в услуга на ближния и смирено се възкачва към Бог стъпало по стъпало...
- В какво точно се състои това правило? Трябва да ми го разясниш...
- Според свети Бенедикт има много стъпала, които трябва да изкачим, за да се вздигнем до съвършенството и Бог. Това той нарича стъпала на смирението. В Библията се казва: „Който се смирява, ще бъде въздигнат.“ На първите стъпала от теб се иска да не се под даваш на желанията, на егоизма и да се подчиняваш на Бог във всичко. После се научаваш да даваш, да обичаш онзи, който те укорява или те клевети, да бъдеш търпелив и добър. На шестото стъпало си стигнал, когато си доволен и от най-обикновеното положение в живота. Монахът смята, че във всяко нещо, което върши, се проявява като лош и неспособен труженик. Той повтаря, разкаян за вината си: „Аз съм нищо и не знам нищо. Аз съм като скот пред Теб, Господи. Ала съм винаги с Теб.“ На седмото стъпало не само казваш: аз съм най-долният, най-жалкият, но и го вярваш от все сърце. И тъй нататък... до дванайсетото стъпало, докато не станеш най-окаяния слуга на Господ и на хората и не се въздигнеш чрез самоунищожение. В началото на книгата, преди да се намесят родителите й, моята героиня мечтае да се въздигне по стъпалата на свети Бенедикт...
- Да, той ужасно хареса тази идея!
- Шарл дьо Фуко например цял живот се покайва и самоунижава. Света Тереза от Лизьо също...
- Жо, да не си станала случайно мистичка? Гледай да не свършиш в манастир!
Жозефин реши да не споделя повече.
- Кажи ми... - заговори Ирис след дълга пауза. - След като си решила да следваш пътя на светците, защо не простиш на майка ни?
- Защото съм още на първото стъпало... Аз съм само скромен чирак! А и нека ти припомня, че не става дума за мен, а за моята героиня. Не смесвай нещата!
Ирис тръсна глава и се засмя.
- Права си! Пак се обърках. Важното е, че той хареса написаното. Както и името на героинята! Флорин! Красиво звучи, Флорин... Ще изпием ли по чаша шампанско за здравето на Флорин?